Ръката му лежеше на голия й корем, правейки малки кръгчета с пръсти. Тялото на Ливия лежеше на леглото съвсем отпуснато, в момента предизвикания гъдел от пръстите на Джъстин я успокояваше. Караше я да се чувства някак специална, въпреки че за него тя е много повече от специална, но все пак все още не го осъзнаваше. Минаваше два сутринта, а нито един от двамата не бе готов да заспи. От време навреме Джъстин поглеждаше към нея, понякога и тя, засичаха погледите си, но веднага завъртаха главите си настрани и продължаваха да лежат безмълвно. Ръката на Ливия леко се плъзна по корема на Джъстин, оставяйки я там за по – дълго. На Джъстин му бе много приятно да усеща допира на момичето. Бе впечатлен, че тя повтаря действията му от преди малко, но сега по неговия корем. Личеше си, че тя се притеснява много от него. Ръцете й леко трепереха, докато докосваха топлата му кожа. Донякъде се чувстваше виновна, че спря действията му, но все още не бе много сигурна дали беше правилно всичко. В стаята нямаше никакъв признак на светлина. Тъмнината бе обхванала околността. Джъстин и Ливия спазваха известна дистанция в леглото, докосваха се съвсем леко, но така и не се приближиха един до друг.
- Защо не се доближаваш до мен? – попита съвсем тихо Ливия, благодарейки на тъмнината, която в момента скрива почервенелите й бузи.
- Защото съм сигурен, че ще ме отблъснеш. – погледна я.
- Може би няма да го направя.
- Не съм много сигурен.
- Опитай. – насърчи го.
Джъстин се поколеба за секунда, но след това придърпа голото момиче до себе си. Тя положи глава на гърдите му, а ръката си постави отново върху корема му.
- Само като знам, че под завивката си чисто гола и се надървям.
Ливия щом чу думите му направи странна гримаса и притисна бедрата си едно в друго. Джъстин избухна в бурен смях, защото усети движенията й.
- Знам, че и ти си възбудена, малката. Усещам го. – заби зъби в ухото й и се ухили.
- Не съм малка. – нацупи се.
- Разбира се, че си малка. Ливия, ти си толкова невинна. Само, ако знаеш колко много.
Лявата му ръка погали зачервените й бузи, пращайки тръпки по цялото й тяло. Само с един допир, поглед или просто някаква дума можеше да разтрепери краката й. Бавно преметна крака си и го преплете с този на Джъстин. Искаше й се да направи нещо точно сега, защото бе твърде възбудена. Дори не мислеше много добре, но определено искаше да целуне Джъстин. Постояха известно време в тишина, докато не бе развалена от Ливия.
