Гледна точка на Ливия
Продължавах да плача и да гледам в една точка, докато си спомнях всичките пъти, в които бях правила секс с Джъстин, но не можех да си спомня да сме го правили без презерватив. Вярно е, че може и да се е скъсал, но бях длъжна да питам Джъстин. Не можеше просто ей така да се появи бебе, както и не можех да го отгледам. Ръцете на Джъстин ме разтресоха в опит да се съвзема, но едва ли това щеше да се случи скоро.
- Обясни ми как така си бременна? – топлите му очи се забиха в мен загрижено, не ядосано. Може би той се радваше, докато аз плачех и мислех варианти да се отърва от бебето. Ръцете на Джъстин хванаха моите, за да ме успокои и да ми вдъхне кураж, но все още не знаех дали трябва да му се сърдя.
- Н – не знам. – проплаках, гледайки ръцете ни.
- За бога, аз внимавах, не е възможно. – промълви Джъстин, докосвайки с ръце главата ми. Той ме погали и ме придърпа към скута си. Продължаваше да гали главата ми, докато от очите ми капеха сълзи. Не мразех бебето, защото то не бе виновно, но просто не бях готова за него.
- Откакто разбрах не спирам да връщам лентата назад, за да си спомня дали не сме се пазили. – промълвих, гледайки нагоре към него. – Но за съжаление не си спомням нищо.
- Шшт, тихо. – прошепна ми успокоително, залюлявайки ме като бебе. Бебе... - Нека да помислим малко. Все пак ще можем да се сетим все нещо. Казаха ли ти в коя седмица си?
- Да, първата или втората.
- Би ли ми обяснила как разбра, че си бременна? – попита ме, подпирайки се на таблата на леглото. Отпуснах се в скута му, все още плачейки. – Но първо спри да плачеш, защото не мога да те гледам така.
Усещах топлината на тялото му и любовта, която той изпитваше към мен. Обичах точно, защото знаеше кога имам нужда от него и как да ме подкрепи дори и в момент като този. Сълзите ми постепенно спряха, но знаех, че щом заговоря отново ще заплача, но нямах избор.
- Днес отидох при Мелъди и тя каза, че има час за гинеколог, но не може да отиде, а не иска часа й да изгори, защото е платила за него. Затова каза, че мога да отида аз, а и без това трябваше да го направя все някога. Отидох и лекарката ми направи изследвания, от които се разбра, че съм бременна.
- Мхм, окей. А защо се държиш толкова странно? Не искаш да имаш дете от мен ли? – Джъстин ме попита, гледайки ме с тъжни и пълни със сълзи очи. Стана ми мъчно за него.
