Гледна точка на ЛивияДве седмици по - късно- Вземи си химикалка и записвай в тефтера си. - инструктира ме Джъстин, връчвайки в скута ми тефтер и химикал. Допря телефона до ухото си, но му потрябва нещо и той го подпря на рамото си и така извади документи и започна да чете на човека, с когото разговаряше. Бързи думи излизаха от устата му, но нито едно от това не трябваше да запиша. Джъстин седна до мен на дивана и с мимики ми подсказа, че е време да заспивам думите, които той изговаря. Няколко фирми ми бяха продиктувани, както и адресите и собствениците им. След като Джъстин затвори телефона насочи вниманието си към мен.- Какво ще правиш след обяд? Няма много работа тук и може да си тръгнеш.- Ами не знам. Ще обядвам с Мелъди, а след това не знам. - свих рамене, подавайки му тефтера.- Довечера ще се видим, нали? - попита ме, прибирайки кичур коса зад ухото ми.- Мхм. - потвърдих. Наведох се към него, целувайки устните му съвсем леко. - Довечера повече. - намигнах му и се изправих от дивана, на който седяхме. Пооправих роклята си и излязох от офиса му, като преди това му пратих въздушна целувка. Взех чантата си от бюрото си, като внимателно проверих да не би нещо да съм забравила. Открих Мелъди седнала на бюрото си, докато говореше с някого по телефона. Отдръпна слушалката и се обърна към мен.- Имаш ли нужда от гинеколог? - попита ме притеснено.- Защо питаш?- Имам час за контролен преглед, но съм неразположена и не мога да отида. Ако искаш отиди вместо мен да се прегледаш и да видиш дали си добре.- В колко часа? - попитах я, удряйки си хиляди шамари, защото не се бях сетила, че една жена трябва да ходи на гинеколог поне няколко пъти в годината.- В четири. Ако искаш ще дойда с теб, но те моля наистина да отидеш, защото часа ми ще изгори, а платих доста. - Добре, добре. - отвърнах й бързо, сядайки на един от столовете й. Тя отново продължи да говори по телефона, съобщавайки, че аз ще отида. Вече определено трябваше да ходя редовно на гинеколог. Досега не се бях замисляла, че има всякакви болести, които се пренасят по полов път, въпреки че ние с Джъстин се пазим. Мел приключи с разговора си и се изправи от стола си.- Нека да отидем на обяд, а след това ще те придружа. Не се страхувай, аз ходя през шест месеца за всеки случай. - смигна ми и двете продължихме надолу по коридора, излизайки от фирма.С Мел се качихме в колата ми, докато шумно обсъждахме една двойка, която срещнахме на паркинга. Като цяло връзката им май се дължеше на секса, съдейки по движенията и ласките, които си бяха разменили. Бяхме решили да обядваме в ресторант в близост до клиниката, в която се намираше въпросния гинеколог. От Мелъди разбрах, че това е частна клиника и е платила доста пари за часа, а сега го пропилява. Притиснах устните си в една права линия, докато напусках паркинга на фирмата. Впуснахме се по магистралата в пълна готовност за задръстването, което ни очакваше. Пуснах радиото, за да не е пълна тишина в колата и увих здраво ръце около волана.- Днес денят мина бързо. - въздъхна Мел доволно, гледайки замечтано през прозореца.- Не и за мен. - огледах я преценително. - Имах чувството, че съм била там цял ден. - въздъхнах уморено.- Това е така, защото все още не сте си починали. - изкиска се момичето до мен. За награда си спечели едно сръчкване с лакът. - Не може да говориш така. - казах възмутена.- Та аз не съм казала нищо. Просто отбелязах, че не си си отпочинала. Нищо не съм казвала. - вдигна ръце пред гърдите си в опит да се защити, но веднага се засмя, гледайки ме право в очите. - Съжалявам. - въздъхна тя усмихнато.Паркирах колата си на паркинга на заведението и заключих преди двете да излезем от нея. Огледах внимателно отвън заведението, но какво можех да разбера? Не можех да гадая какво предлагат и дали готвят добре. С влизането си се сблъскахме с приятната миризма на пилешка супа. Прехапах устна, надявайки се да бъдем настанени по - бързо, отколкото очаквах, за да мога да нападна менюто. Бях ужасно гладна и имах нужда от обилно количество храна. Щом ни настаниха на маса ни подадоха и менюто, а окото ми хвана пилешката супа и зелената салата. Докато Мелъди още избираше, аз вече бях решила какво искам за обяд. Щом сервитьорката дойде й поръчах пилешка супа, зелена салата, натурален сок и хлебче.- Роджър ще отсъства тази седмица за няколко дни. - тъжно заговори Мел. - Много бих искала да останеш у нас в някои от дните. Ако си свободна, разбира се.- Няма да те оставя сама. - окуражих я. - Можеш и ти да дойдеш вкъщи и даже ще ти сготвя нещо.- Съгласна.По време на обяда не продумахме, защото бяхме твърде заети с храната пред себе си. Освирепели от глад нападахме храната, като дори решихме да си поръчаме десерт. - Трябва да тръгваме, за да не изпуснем часа. Заговори Мелъди, гледайки екрана на телефона си. Кимнах и се изправих от масата. Сервитьорката ни дойде и ние й платихме, пожелавайки приятен ден. Качихме се в колата ми, но този път караше Мел, защото тя знаеше къде се намира клиниката. След около пет минути колата спря пред една розова сграда, очевидно частната клиника. И двете слязохме от колата и се огледахме преди да тръгнем към входа. Притеснявах се, защото това не беше моя гинеколог, а някой непознат, а и дори не знаех дали е мъж или жена.Влязохме във фоайето, където имаше няколко момичета, които чакаха и предполагам всяка от тях беше тук с час. Една медицинска сестра излезе от кабинета и повика пациента за 4 часа. Въздъхнах и се изправих като преди това прегърнах Мел. С влизането си в кабинета срещнах сините очи на може би четиридесет годишна жена, стояща зад бюрото си.- Добър ден.- поздрави ме тя, а аз не можех да й отвърна заради заседналата буза в гърлото ми.- Здравейте. - промълвих тихо.- Моля ви, седнете. - жената ми посочи стола срещу нея и аз конфузно седнах на него. - Ще ви задам няколко въпроса. Интимни, разбира се. Правите ли безопасен секс?- Да. - отвърнах просто.- Малко по - личен въпрос, но трябва да ви попитам. С колко мъже сте спала досега?- Само с един и никога не сме го правили без презерватив. - тази жена ме изнервяше и то много с тези въпроси. Имах чувството, че ще припадна. - Искам да ви направя няколко теста, за да сме сигурни, че не сте болна от нещо. Ще ви помоля да влезете в тоалетната. - жената ми се усмихна и ми подаде чашка. Преглътнах и влязох в тоалетната, затваряйки след себе си. Знаех си, че да идвам тук е грешно, но това бе рутинен преглед, на който трябваше да дойда отдавна. След като приключих, дадох чашката си в лабораторията, но жената ми каза, че ще ми вземат кръв. След като всичко приключи ми остана само да чакам резултатите. След около тридесет минути една жена от лабораторията ми каза, че мога отново да вляза при докторката. Така и направих. Видях притеснението на лицето на докторката и това ме наведе на мисълта, че ми има нещо. Седнах притеснено на стола, ръцете и краката ми трепереха и исках да изляза от тук.- Мислех, че има грешка, но повториха изследванията още веднъж. Госпожице, според мен това е хубава новина и е наистина рано да го разберете, но на изследванията се вижда всичко.- Какво искате да кажете? - попитах неразбиращо. - Изследванията ви сочат, че сте бременна.Не, не, това не беше истина. Със сигурност тази жена се шегуваше с мен. Очите ми се разшириха, а погледа ми се зарея някъде из нищото, търсейки спомен, нощ, в която да сме правили секс без презерватив, но нямаше такава. Или поне аз не помнех. Затворих очите си и, когато ги отговорих от тях вече се спускаха сълзи. Това не можеше да е вярно, не исках да е вярно. Та аз съм млада, как ще стана майка?- Има грешка.- Не мисля, че има. Кога беше последната ви менструация?- На тринадесети миналия месец. - отвърнах тихо, пресмятайки наум. Днес беше шестнадесети. О, мамка му.- Рано е да кажа каквото и да е. Нека поглена на ултразвук.Разтреперените ми крака някак си се изправиха и тръгнаха след жената. Легнах на леглото или каквото беше там и надигнах блузата си. Лекарката сложи гел на корема ми и се загледа в екрана на ултразвука. Не виждах нищо, което да ми прилича на бебе, но какво разбирах аз? Не съм доктор. Жената гледаше продължително към екрана, а аз продължаваха да не разбирам и виждам нищо.- Няма грешка, госпожице. Бременна сте. Тя отново замълча и натисна нещо, но не видях какво. - Предполагам сте в първа или втора седмица, но не мога да бъда сигурна. - отвърна тя замислено. - Е, това е. - каза тя, подавайки ми кърпичка, за да изчистя корема си. - Трябва да се оговорим за следващия преглед.- Аз... да, добре. - отвърнах смаяно.- На осемнадесети другия месец удобно ли ви е?- Да. - кимнах, оглеждайки плакатите с бременни, окачени по стените.- Ако има нещо ми се обадете. Другия път се надявам да чуем сърцето на бебето и да го видим на видеозона.Кимнах разсеяно, не мислейки за нищо от друго освен за реакцията на Джъстин и факта, че няма да мога да отгледам това бебе- Бях все още млада и нямаше да се справя. Излязох от кабинета и клиниката, но как все още не си спомням. Помня само, че Мел ми говори нещо, но така и не разбирах какво. Всичко беше една мъгла. Мелъди караше нанякъде, докато аз гледах през прозореца, разсъждавайки над нещото в корема ми. Бебе. Аз и бебе. Това някак си не се връзваше. Разбира се, че исках дете, но ми беше рано, а и не беше планирано. А още по - интересно беше как съм забременяла при положение, че с Джъстин се пазихме. Затворих очите си и потънах в дълбок сън, докато репетирах как да кажа на Джъстин за това.***Мел ме остави пред дома на Джъстин, а той ме чакаше на входа, което беше странно. Може би Мелъди беше говорила с него, но не знаех или не помнех. Видях Роджър, който прибра Мел и тръгна надолу. Ръцете на Джъстин се увиха около кръста ми и той ме поведе към апартамента му. Ръцете и краката ми трепереха, главата ми пулсираше. Не вярвах на нищо от това. Щом влязохме в хола, Джъстин се погрижи за мен и ме сложи да легна в спалнята му. Трябваше да му кажа. Не можех да си мълча, а след това той да ми се разкрещи или да ме намрази. Трябваше да разбера и кога е станало това бебе.- Какво ти е? - попита ме, повдигайки брадичката ми. - Мелъди ми се обади и каза, че не ти е добре.Кимнах, неспособна да говоря. Солени и горчиви сълзи се спуснаха по бузите ми, отказвайки да приемат това, че в корема ми расте бебе. Моето бебе. Бебето на Джъстин. Нашето бебе. - Защо плачеш? Аз ли направих нещо? - попита ме объркан.- Да, ти направи. - отвърнах, избягвайки погледа му.- Какво е то? - Джъстин, аз съм бременна.
