Гледна точка на ЛивияРъцете и краката ме боляха, усещах се слаба. Очите ми бяха притворени, заради светещата нощна лампа, докато мястото до мен бе празно. Завъртях голото си тяло леко към лявата ми страна, където би трябвало да е Джъстин и се загледах в нищото. Тялото ми потрепери заради внезапно обзелия ме студ. Бях сама и така щеше да е оттук нататък. Затворих очите си, за да спра напиращите сълзи, но напразно. Плачех, защото Джъстин ме е оставил сама в леглото, а много скоро щях да го изоставя завинаги. Не вярвам да има по – голяма глупачка от мен на света. Никога не съм вярвала, че ще постъпя така с голямата си любов, но въпреки това го правя. Не искам, но трябва, освен, ако не намерим друг изход. Силата ми се изчерпа и не мога да се боря повече. Не мога да се изправя срещу Пати, нямам тази сила, а тя определено е много по – силна от мен и е над способностите ми. Придърпах завивката върху главата си и се скрих на топло със самотата ми и сълзите по бузите ми. Искаше ми се отново да потъна в дълбок сън, но нямах такава възможност, заради тежестта в гърдите ми. Главата ме болеше от всичките тези неща, които ми се бяха случили в последно време и вече исках да се махна от тук за кратко. Докато измислях възможност да се изправя и да отида до тоалетната, леглото ми се разтресе леко, което ме стресна. Отвих се и се огледах наоколо. Лампата освети лицето на Джъстин, който беше легнал на леглото. Очите му ясно се впиха в моите, а лицето му видимо се намръщи. Както си бях легнала, се обърнах настрани към него и го гледах в продължение на секунди или минути, не знам точно колко, но ми беше приятно. Сълзите ми вече бяха спрели, за което благодарях на силната ми воля. - Искаш ли да ми кажеш какво ти е? – Джъстин премести ръката си, която досега стоя настрана от мен, и погали бузата ми. Кимнах леко, оглеждайки лицето му за пореден път. - И по – важното – защо си плакала? – погледа му от настоятелен се превърна в тъжен, съкрушен, сломен.- Чувствам се доста празна. – признах си, изпускайки насъбралия се въздух в дробовете ми.- А аз изоставен и предаден.Отместих главата си настрани, за да не срещам погледа му. Чувствах се не на мястото си, някак си засрамена и много виновна. Очите ми щъкаха зад гърба на Джъстин, докато знаех, че в момента се чувства зле, защото мълча.- Знам, че аз съм виновната за това. Вината е изцяло моя и я поемам.- Не става въпрос за това, знаеш го. Не ме интересува кой е виновен. Интересува ме, че правиш грешен избор, че постъпваш нечестно и неправилно. - Не искам да говорим за това, Джъстин. - Добре, но да знаеш, че няма да те оставя намира, докато не се съгласиш да останеш с мен завинаги. – големите му ръце се увиха около мен и аз изписках, когато ме повдигна и остави да седна в скута му. Хванах се за раменете му, за да не падна по корем върху него и го погледнах лошо. Потръпнах заради студа, а Джъстин ме дръпна към себе си.- Студено ми е. – издърдорих, сгушена в гърдите му, които излъчваха топлина. - Мога да те стопля, скъпа, знаеш това. – топлия му дъх погали голия ми врат, изпращайки по цялото ми тяло тръпки. Пръстите му рисуваха фигурки по голия ми гръб, а аз правех абсолютно същото по гърдите му. Имитирах движенията му, следвах пръстите му, които слизаха по надолу и достигаха бедрата ми. Правех абсолютно същото върху неговото тяло, докато усмивка стоеше на лицето ми. Имах чувството, че не се бях усмихвала от много време, а всъщност бяха минали часове или дни. С пръста си проследих пълните устни на Джъстин, достигнах до ъгълчето и се наведох, за да поставя малка целувка. Оголих врата си за целувките на Джъстин и се оставих в ръцете му, докато ме маркираше за пореден път. - Мисля, че трябва да заспиваш. – прошепна в ухото ми.- Не. – поклатих главата си. - Трябва. Виждам колко си уморена и знам, че едвам се държиш. - Моля те, нека останем така. Джъстин може би искаще да прекараме времето в спане, вместо да бъдем заедно като за последно. Това бяха нашите последни сладки и така невероятни моменти, изпълнени с ужасно много любов. - Трябва да спим. – прошепна отново, опитвайки се да ме накара да легна до него.- Добре. – въздъхнах недоволно и легнах, но се изправих на секундата.- Какво има? – попита, гледайки уплашено. - Добре си, нали? - Да, просто съм гола и искам да се облека.- Чакай, ще ти донеса нещо.Джъстин игнорира молбите ми да остане в леглото и, че аз сама ще си взема необходимите ми неща, и се зарови в гардероба ми. Седнах в леглото и го наблюдавах как рови в гардероба ми, напълно гол. - Нямаш нужда от бельо, нали? – обърна се за секунда, за да ме попита, но веднага реши, че нямам нужда и метна чифта бикини обратно в гардероба. Отново се извъртя, но този път дойде към леглото и ми помогна да се изправя пред него. Стъпах на пода и повдигнах главата си нагоре към Джъстин. Устните му се извиха в широка усмивка, докато навличаше отгоре ми тениска. Негова тениска, която толкова много обожавах, че не му я давах да я носи, за да се запази мириса му. А, когато я пусках да се пере, след това му я давах да я носи, за да може, когато спя с нея да ми напомня на тялото му, устните, любовта... най – вече да ми напомня на него, на Джъстин.- Така добре ли е? – попита, оглеждайки ме. - Да. – кимнах ентусиазирано и се завъртях на пети. Покатерих се на леглото, на което след няколко месеца едва щях да спя, защото бе твърдо високо и трудно за качване.- Лека нощ, меченце. – прошепна Джъстин, целувайки челото ми. Намръщих се заради името, което ми даде, но не казах нищо, а просто се сгуших в него и заспах спокойно, но може би не задълго.***Седях в кафенето срещу къщата на Пати и я чаках да дойде. Реших да се срещна с нея, за да поговорим на четири очи и да се изясним, защото е време да открием картите си и да разбера какво по – точно мисли за мен. Няколко минути по – късно и шест глътки от шейка ми, Пати влезе в кафенето. Усмихна ми се щом седна до мен, но аз не направих това. - Знам защо ме извика, Ливия. – започна тя, впивайки очите си в мен. Не ме гледаше лошо, а някак топло, но аз не показах по никакъв начин, че се радвам да я видя.- Радвам се, че знаеш. Това е важно за мен, но не само, важно е и за Джъстин.- Относно детето, което очаквате – нямам нищо против. Не знам с какво впечатление си останала, но аз нямам нищо против детето. По принцип обичам деца и не мисля, че можеш да твърдиш, че мразя теб и бебето. Напротив, аз те харесах още в мига, в който Джъстин те доведе вкъщи. Толкова много пъти ми е говорил за теб, че нямаш си и на представа. Но съм против друго. Вие сте млади, мисля за вас, защото и аз съм преживяла бременност на млади години. Не искам да съжалявате след време, въпреки че се надявам това да не се случи.- Аз бях против в началото, но Джъстин категорично ми каза, че иска това дете.- А ти сега сигурна ли си, че искаш това бебе?Сигурна ли бях?
