Джъстин скокна от дивана по най - бързия начин и се озова до Ливия. Изключи телевизора и се приближи към момичето. Хвана ръката й и я поведе към спалнята й. И преди беше влизал тук, но не бе спал с нея точно в това легло. Влязоха в тъмната стая, но така и не светнаха крушките, а просто се движеха бавно из тъмното. Седнаха на леглото и светнаха нощната лампа до леглото. Тя освети малка част от стаята, което беше достатъчно за двамата.
- Така ли спиш? - попита я Джъстин, спускайки поглед по тялото й, за да огледа дрехите, с които беше, а именно клин и тениска.
- Не. Спя само по тениска. - отвърна тихо, поглеждайки надолу към пръстите си.
- С тази или си имаш някоя по - специална? - подсмихна се.
- Не спя с тази, но си нямам специална. Просто си лягам с най - удобната, а именно тази под възглавницата ми.
- Хайде, облечи я. Дано нямаш нищо против, че ще спя без повечето си дрехи.
Ливия се засмя уморено и стана, за да облече тениската. Захвърли клина и другата тениска в гардероба, облече се и се мушна под завивките. Не сметна за необходимо да вади друга завивка за Джъстин, защото нейната беше голяма, но трябваше да му даде възглавница, ако иска да запази своята през нощта.
- Би ли си взел сам възглавница? - попита го с най - милия поглед.
- Мога ли? - попита я, усмихвайки се.
- Можеш, стига да искаш. Не те насилвам да си вземеш, защото съм сигурна, че ще ти е по - удобно без възглавница.
- Като се замисля наистина ще ми е по - удобно, защото ще имам теб.
И двамата се усмихнаха, но Джъстин наистина не си взе възглавница. След като се съблече, се мушна под завивката при Ливия.
- Скъпа, ти избери. Ти ли ще си моята възглавница или аз взимам твоята и ставам твоя възглавница?
- Избирам втората опция. Сякаш ще ми е по - приятно да те ползвам за възглавница.
Лив се пресегна и загаси нощната лампа, Джъстин издърпа възглавницата на момичето и я сложи под главата си и се намести добре, потупвайки мястото до себе си. Лив не се поколеба и се мушна в прегръдката на собствения си шеф. Ах, как щеше да съжалява. Положи глава на гърдите му - наистина бе удобна възглавница. Затвори очите си и потъна наистина бързо в дълбок сън. Джъстин я гледаше дълго и сякаш нещо... Към един през нощта успя да потъне в сън... с главен герой - Ливия.
***
Из цялата стая се бе разляла светлина, но тя не можеше да събуди двете заспали мечета. Защо мечета? Защото приличаха на такива. Бяха се гушнали един в друг толкова сладко, че на човек, а и не само, щеше да му стане жално да ги събуди. Сега главата на Ливия не беше на гърдите на Джъстин, а в огромна близост до неговата, която бе леко извъртяна наляво, а нейната към него. Делеше ги малко разстояние. Бяха сладки, но не и за алармата на Джъстин, която зазвъня и стресна и двамата. Устните им се допряха леко, а след това и двамата се усмихнаха глупаво. И все пак целувка последва, след като Бийбър реши да повали момичето на леглото, обсибвайки я с целувки.
- Не държите на закуска и кафе, нали, господин Бийбър?
- Зависи какво предлагате, госпожице.
- Предлагам хубави неща, но не и сега.
Усмихна му се съблазнително и се измъкна от топлото легло, оставяйки едното мече само. Мина набързо през банята, за да измие лицето и зъбите си, след това си взе бърз душ, преоблече се с дрехи за работа и си направи кафе, което да изпие докато чака шефа й да се разкара от апартамента. И като говорим за него. Той се появи от стаята й полугол. Лив го погледна намръщено.
- Дрехи, нещо?
- Имам дрехи, скъпа, благодаря, че попита. - отвърна й, сядайки на стола до нея. Взе нейната чаша с кафе и отпи голяма глътка.
- Не ми пий кафето. - грабна го от ръцете му, удряйки го. - Имах в предвид да се облечеш. Не питах имаш ли дрехи.
- Искаш да се облека, така ли?
- Да, точно това искам.
Джъстин излезе от кухнята ужасно усмихнат. Беше видял Ливия сутрин ядосана и това за него беше интересно. До преди малко се усмихваше, а сега... Жени.
След като Ливия по най - гадния начин изгони нахалника, тя реши да изпие остатъка от кафето, а след това да закуси, за да не се налага да си купува закуска или пък да пропусне храненето. Включи тостера и сложи две филийки да се изпекат, а след това си сипа в една чаша сок. Погледна към часовника на ръката си и установи, че закъснява и, ако не тръгне до двадесет минути ще си навлече гнева на шефа си.
***
Малко след седем вечерта, Ливия чакаше такси малко по - надолу от фирмата, защото беше изпратила една нейна колежка. По улиците все още минаваха хора, едни се прибираха, други излизаха. Една кола спря пред момичето, а тя дори не си направи труда да види кой е и какво иска. След две минути, през които от колата никой не слезе, Лив реши да погледне и види кой е, но в тъмното й беше наистина трудно, а и фаровете светеха. Изведнъж вратата на колата се отвори и от нея слезе един напълно познат човек. Приближи се към момичето и се усмихна, а тя го погледна доста намръщено.
- Здравей отново. - поздрави я Джъстин.
- Не бих казала "здравей", а чао. - кръстоса ръце пред гърдите си и го погледна.
- Не бъди лошо, лъвче мое.
- О, престани с това лъвче. Дразнещо е.
- На мен ми харесва. А сега се качвай, ще говорим по пътя към дома ми.
- Не. Никога няма да стъпя в дома ти.
- Но защо? Аз съм стъпвал в твоя. Значи трябва и ти да го направиш.
- Не искам да бъда изнасилена.
- Не съм изнасилвач. Хайде, ще ти сготвя нещо, ще гледаме филми, ще гледаме телевизия, ще лежим на дивана, ще се... - изведнъж млъкна, покривайки устата си.
- Ще се какво? - попита Ливия, повдигайки въпросително вежди. Приближи се към него и го погледна леко лошо. Ето защо той й казваше лъвче.
- Нищо, скъпа. Мисля, че е време да се качваш в колата. И по - добре седни на задната седалка или направо в багажника. Страх ме е да не ме изядеш.
