Разстоянието между устните им беше нищожно. Ливия изпитваше нечовешка потребност да го целуне, но разума й не го позволяваше. Но дали тя искаше да го слуша? Ами, ако сега слушаше дяволчето в себе си? Ангелчето стоеше настрани, цъкаше с уста и се надяваше целувка да няма, но уви, може би днес не беше денят му. Ливия облиза сухите си устни, доближи се до Джъстин и впи жадно устни в неговите. Досега никога не се бе случвало тя да целуне първа момче. Винаги те я целуваха първи, тя нямаше нужния кураж, а сега незнайно откъде той я бе навестил. Настойчивия език на Джъстин проникна в устната й кухина, изучавайки вече познатата територия. Езиците им се бореха за надмощие, когато единия доминираше, другия се опитваше да захапе езика. Съвсем несъзнателно Ливия се бе озовала в скута му. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, галейки го. Нейните треперещи ръце се увиха около врата му. Сърцето й биеше силно, заплашвайки, че ще изскочи. Долната й устна беше между зъбите на Джъстин, едва ли си е представяла някога да се целува със собствения си шеф. Зъбите му оставяха диря след себе си, утре устните й щяха да са разранени най - вероятно, но сега не я интересуваше особено. Отдръпна се от Джъстин и сведе поглед надолу. Неговите пръсти вдигнаха брадичката й нагоре, за да може да го погледне в очите.
- Какво не е наред? - попита я нежно.
- Знам, че от утре отново сме шеф и неговата асистентка.
- Няма да е така, ще видиш. Уверявам те.
Ливия не каза нищо. Знаеше, че щом настъпи понеделник двамата отново ще са както преди. Тя ще влиза в офиса му сутринта с кафе и срещите му за деня, най - вероятно ще го залее отново с кафе, ще се наложи да му потърси нови дрехи, след това да прочете задачите си за днес и да ги изпълни, шефа й да я извика за нещо в офиса си и така щяха да си продължат, а най - вероятно вечер щеше да идва, да я целува, докарва до оргазми и да очаква същото, но тя нямаше да е съгласна на нещо подобно. Имаше си гордост. Години наред се бе пазела за точния човек, който да я обича, а не да отнеме девствеността й просто така, след това да иска да я чука по всяко време, да очаква тя да е на негово разположение двадесет и четири часа.
- Искам да си отидеш. Моля те. - прошепна му тихо, махайки се от скута му. Той прокара ръка през косата си и се изправи, оставяйки я на леглото.
- Отивам си, защото ме молиш. Ако се нуждаеш от нещо ми се обади, окей?
Ливия не му отговори, но му кимна и той излезе от стаята. Ясно беше, че няма да му се обади дори и да влезе крадец. Чу хлопването на входната врата и се облегна на леглото. Спомените минаваха пред очите й, как Джъстин я целува, как я докарва до оргазъм, първия й оргазъм, но едва ли последен. Очите й бавно се затваряха, може би утре щеше да мисли и да е свободна. Джъстин нямаше да й се вре пред носа и всичко щеше да е горе - долу добре. Може би.
***
Събота, идеалния ден за шопинг, почивка, закуска със семейството или в случая на Ливия - закуска с шефа й. Нищо неподозираща, тя стана от леглото все още със същите дрехи от снощи и се затътри към банята, за да измие лицето и зъбите си. Щеше да си вземе душ малко преди да излезе. Изтиска от пастата за зъби върху четката и започна да мие зъбите си. Изплакна устата си, изми лицето си и го подсуши с кърпата закачена на вратата. Под очите си имаше тъмни кръгове, дължащи се на малкото сън. Голяма чаша кафе щеше да я ободри. Затътри босите си крака към кухнята, връзвайки косата си на кок. Чу телевизора в хола и се зачуди защо работи, но след това се сети, че снощи нямаше ток и телевизора остана включен. Приближи се към дивана и затърси дистанционното. Съвсем спокойно обхождаше дивана, на който снощи бе получила повече удоволствие, отколкото за времето, в което го ползва. Изведнъж видя Джъстин да спи. Изпсува и го огледа. Нали си беше тръгнал? Приближи се до него и го зави с одеалото, което той бе смотал в краката си. Размърда се леко, но продължи да спи. Ливия реши да го остави да спи, все пак бе събота, един от малкото му почивни дни. Влезе в кухнята, изваждайки чаша. Сложи кафе в кафеварката и зачака. Зачуди се дали да му направи кафе и закуска. Може би трябваше. Все пак бе останал да нощува в дома й, но тя не го бе помолила.
- Добро утро. - сънената глава на Джъстин се показа на вратата. Явно се бе събудил след като го бе завила.
- Добро утро. - отвърна му, сипвайки си кафето в чашата. Извади още една и сипа и за него, подавайки му я. Усмихна й се любезно, определено след като бе останал в дома й без тя да знае не очакваше кафе.
- Не очаквах кафе. - подсмихна се.
- Не очаквах да си тук.
- Е, да, исках да остана. Знаех си, че няма да ми звъннеш, ако имаш нужда, затова останах. Не се сърди, направих го с добри намерения, а и не спах в стаята ти, а на дивана.
- Добре, добре. - раздразнено му отвърна.
- Предлагам ти да закусваме вън.
- Предлагам ти да излезеш да закусваш, а аз да си остана вкъщи. - озъби му се и тръгна към хладилника, но ръката му я спря. Завъртя я към себе си и бяха принудени да оставят чашите си настрани.
- Искам да излезем двамата. Ако исках само аз да закусвам дори нямаше да те предупредя. Облечи се, излизаме след малко. - ухили й се и постави лека целувка на челото й.
***
След дългата закуска, която продължи не повече от тридесет минути, но все пак бе дълга в компанията на Джъстин Бийбър, Ливия се запъти към дома си. Сега трябваше да се чуди какво да облече за проклетия бал, за който не се бе подготвила, защото знаеше, че няма да ходи. За съжаление трябваше да отиде. Настойчивия Джъстин все още й се явяваше в ума й. Щеше да облече някаква дълга рокля, но откъде щеше да намери маска? Влезе в апартамента си и се втурна към гардероба си. Имаше няколко рокли, които бе купила миналия месец, когато получи заплата. Прокара пръсти по бялата рокля, но реши, че бялото определено ще се изцапа още, докато е в дома си, затова отхвърли бялата рокля от ума си, погледна червената, но реши, че е твърде крещяща. Реши да облече черната рокля. Извади я от гардероба и я остави на леглото, търсейки си обувки, които да си подхождат. Телефона й звънна, лицето й помръкна щом видя кой се обажда.
- Ало? - тона й бе повече от отегчителен.
- Добър ден, Ливия. - дрезгавия му глас подкоси краката й, за малко да се стовари на пода. Седна на леглото преди да се е озовала на земята.
- Добър ден. - отвърна му с много по - мек тон от преди.
- Кога ще си готова?
- Не знам, предполагам до два часа.
- Кажи ми какъв е цвета на роклята ти? - прошепна съблазнително.
- Черна.
- Черна? Защо? Определено трябва да си избереш друга рокля. Да дойда ли?
- Не. - извика и се изправи. - Няма нужда. Какво толкова? Роклята е хубава.
- Нека е някой друг цвят.
- Например? Червена или бяла рокля?
- Нека е червена, по дяволите. Ще затварям преди да съм се надървил.
Момичето извъртя очи и затвори.
***
Ливия влезе в залата доста по - рано от уречения час. Джъстин щеше да я вземе, но тя бе решила да отиде без него. Надяваше се да не е ядосан. Така или иначе щяха да се срещнат и нямаше да избегнат срещата. Покрай нея мина сервитьор с питиета и тя си взе шампанско. Поздрави няколко нейни познати, видя и свои колеги, но впечатление й направи само един. Джъстин Бийбър, с цялото си величие и сексапил, влезе в залата. Изведнъж всички млъкнаха. Всеки започнал разговор изведнъж приключи. Всички гледаха към него, но той гледаше къмнея. Тя го погледна топло, но той ледено. Тръгна право към нея, а останалите продължиха разговорите си, които трябваше да започнат наново, защото не знаеха къде са стигнали. Джъстин хвана лакътя на Ливия леко грубо и я задърпа със себе си. Влязоха в женската тоалетна, която бе празна. Джъстин бутна вътре Ливия и заключи. Тя го погледна уплашено, не знаеше на какво е способен. Той се приближи към нея и я повдигна да седне на пространството пред огледалото. Разкрачи краката й и се намести между тях. Дишането му бе накъсано.
- Защо не ме изчака, Ливия? - прошепна в ухото й с дрезгав глас.
- Аз... не знам.
- Искаше да ме предизвикаш ли? - попита с искрици в очите.
- Да. - призна си. Тя искаше нещо от него, искаше да го възнагради, но искаше и да получи. Приближи се и го целуна съвсем леко, което го вбеси, защото той искаше повече.
- Ще имаш ли нещо против, ако те чукам с пръсти, а след това ми върнеш услугата, но с уста, разбира се?
- А - аз не знам как. - погледна го.
- Ще ти покажа. С бикини ли си или прашки? - попита, прехапвайки устни.
- Бикини. - отвърна му. Той надигна роклята й, за да открие бедрата й. Погали ги леко, а Ливия простена, а все още не я бе докоснал. Пръстите му отстраниха бикините й.
- Мисля да ги задържа. Нали няма да ти трябват?
- Ще ми трябват. - прошепна едвам. Джъстин прибра червеното бельо в джоба на сакото си, придърпа към себе си тялото на Ливия и потърка с палец клитора й. Тя се размърда от желание. Така и не предполагаше, че ще стои в тоалетната и ще чака да бъде изчукана с пръсти, както й бе казал преди малко Бийбър. Без да я предупреди напъха два пръста във влагалището й, а тя изпищя, защото не очакваше. Хвана здраво повърхността, на която стоеше и затвори очи, прехапвайки устни. Джъстин задвижи пръстите си, обхвана с длан лицето й и я целуна. Тя изстена в целувката и оскуба косата му.
- О, Боже, ще свърша. - извика тя, без да се интересува дали ще бъде чута. Джъстин се усмихна и извади пръстите си от нея. - З - защо спря, мамка му?
- Мисля, че е време да бъда задоволен.
Смъкна я долу и оправи дългата й рокля.
