Гледна точка на Ливия
Нечия аларма ме извади от съня ми. Едва отворих очите си, присвих ги срещу светлината, а след това се опитах да мръдна, но бях притисната от тялото на Джъстин. Бях се схванала много, но не знаех дали от секса или от това, че спах на неудобно място. Извъртях се леко настрани и премигнах няколко пъти. Джъстин ме гледаше, продължавайки да ме стиска в прегръдката си. Размърдах се, защото исках да стана, но той ме спря.
- Стой. – заповяда ми.
- Защо беше навил алармата?
- След малко ще дойдат хора, които да изчистят фирмата. Знаеш, че идват и в неделя, а до колкото разбрах ще са тук много скоро.
- А защо не ми позволяваш да стана? – прозях се, слагайки ръка пред устата си.
- Защото може да си се схванала, а и искам да си се порадвам още малко. Едва ли утре ще се събудя до теб, затова мисля, че трябва да те погушкам още. – ухили се насреща ми и ме стисна по – силно. Изпищях и се оказах върху него, все още завита с някаква завивка. Той ме притисна към себе си, голите ми гърди се опряха в неговите, ръцете ми се увиха около врата му. За миг се попитах какво правя в момента? Защо го правя? Не можех ли да не се замесвам със собствения си шеф? Не можех ли да правя секс с някой друг?
Джъстин захапа врата ми, засмуквайки леко, но побързах да се отдръпна преди да ми е направил смучка и да се чудя как да се разхождам с нея насам – натам. Погледнах го в очите, които изписваха обърканост.
- Не ми прави смучки, моля те. – зарових пръсти в косата му и го целунах.
- Хайде, нека се махаме от тук преди да са ни хванали.
Станах от Джъстин, осъзнавайки, че няма как да прикрия голото си тяло. Не знаех какво да направя, затова набързо изтичах до роклята си от вчера, взех я в ръцете си, търсейки сутиена си, сложих си го, след което облякох роклята. Затърсих бикините си, които така или иначе нямаше да обуя отново. Потърсих под бюрото, зад дивана и къде ли още не, но така и не ги намерих. Изправих се и срещнах погледа на Джъстин. Гледаше ме с пламнали очи и някак подиграващи ми се. Закопчаваше ципа на панталона си, грабна ключовете за колата си от масичката и хукна пред мен, докато не преставаше да се смее. Не знам какво му беше смешно, но може би не исках и да разбера. Настигнах го и излязохме заедно от сградата.
