Махнах кърпата от тялото си, слагайки си червени бикини, бяла свободна тениска и черен клин. Издърпах от шкафа сешоара и го включих, кръстосвайки крака на леглото. Заех се с изсушаването на всеки кичур от косата си. През цялото време погледа ми бе зареян някъде из стаята, може би гледах в една точка около десет минути. Изключих сешоара и отидох в банята, заставайки пред огледалото. Започнах да сресвам с гребена косата си, след това прокарах пръсти през нея и я оставих пусната. Загасих лампата в банята и излязох от нея, влизайки в стаята си. Тъй като леглото така и не бе оправено, си легнах веднага , завих се и се обърнах на една страна. Затворих очите си като си помислих, че ще заспя веднага, но всъщност не бих казала, че ми се спеше. Просто щях да се опитвам и опитвам, докато най – накрая не заспя. Поне имах хубави спомени от тази къща. Една усмивка се прокрадна по устните ми. Помнех как събота и неделя мама и татко ме водеха при баба и дядо, как правех с баба курабийки и различни сладкиши, защото категорично отказвах да ям каквато и да е друга храна. Исках по някакъв начин да върна времето назад и отново да видя дядо, но нямаше как.
- Защо не спиш? – мекия и топъл глас на Джъстин ме извади от спомените. Завъртях се леко и го погледнах, а след това пак се обърнах. Настъпи тишина. Матрака се огъна, когато седна на леглото и се доближи до рамото ми.
- Не ми се спи. – отвърнах тихо, премигвайки няколко пъти. Ръката му погали рамото ми, а след това ме обърна по гръб, галейки бузата ми.
- Всичко, което се случи днес беше грешно. Не трябваше да се караме, разбираш ли?
Въздъхнах дълбоко и отместих погледа си от очите му поне за секунда.
- Искам да знам някои неща. Затова се стигна до тези караници днес. Много бих искала да ми обясниш всичко. Искам да говориш с мен.
- Ще го направя, окей? Днес излязох, за да говоря с Джеймс, който ми даде добри съвети, но също така ми каза отново да отида при него и то, когато не съм пил и грам алкохол.
- Колко пи?
- Две чаши уиски, но не съм пиян.
Джъстин се отдръпна от мен и се изправи от леглото. Свали дрехите си, защото явно не му бяха удобни, и легна на известно разстояние от мен. Дадох му малко от завивката си, а след това се обърнах с гръб към него. Не ми се говореше точно сега. Просто исках да си мълчим, но да сме заедно. Между нас имаше голямо разстояние, което исках да скъся. Или поне той да го направеше много скоро, защото не ми се искаше аз да съм тази, която ще направи първата крачка. Може би никога нямаше да разбере, че го обичам. Щяхме да си живеем заблудени от всички и никога нямаше да обърнем внимание на чувствата. Аз бях сигурна за моите, но за неговите не, само той можеше да ми каже какво се крие в главата му.
