По заключената врата се зачука, но никой от двамата дори не си направи труда да каже нещо или да отключи. Гледаха се така, сякаш всеки момент щяха да се сбият на пода, което всъщност нямаше да се случи, ако съдим по това, че имат някакво възпитание. Ако се стигнеше до бой, нямаше да е истински, а бой в леглото. Крясъци отвън се разнесоха из помещението, но много по – важно в момента бе Джъстин и Ливия да се гледат накриво. Джъстин протегна ръка към момичето, за да я докосне, но тя се отдръпна назад. Той направи две крачки към нея и й се ухили дяволито.
- Значи искаш пениса ми да излезе през носа ти? – засмя се Джъстин, игнорирайки напълно блъскането по вратата.
- Не, тъпако.
- О, значи отново съм тъпак? – повдигна вежди.
- О, ти никога не си спирал да бъдеш. – озъби му се.
Джъстин отново се усмихна, но този път беше някаква доста крива и непозната за Ливия усмивка. Бутна я към стената и завъртя с гръб към себе си. Опря се в нея и прошепна в ухото й.
- Значи съм тъпак, зъбиш ми се. Хм, наистина не си от най – послушните. И може би аз трябва да те направя послушна.
- И как ще стане това, тъпчо?
- Тъпчо? Сериозно ли? Сега съм тъпчо? Мисля и аз да ти измисля някакъв прякор, който да не ти харесва.
Разкрачи краката й с левия си крак, повдигна роклята й нагоре и огледа краката й, плъзвайки пръсти по тях. Кожата й настръхна при допира, но се закле да не му позволява да я докосва повече от това. Бе готова да го срита още веднъж, ако е наложително.
- Знаеш ли колко си красива, когато ревнуваш?
Ливия се изчерви и едва не се задави със собствената си слюнка. Ето, че и тялото й отново й изневерява. Засмя се фалшиво, благодари мислено на Бог, че е с лице към стената и не може да се види червенината по бузите й.
- Аз? Да ревнувам? Ти чуваш ли се, глупаво и скапано копеле? – последва още един бурен смях от страна на Джъстин.
- Да, точно ти, скъпа Ливия. Лив, Ливи, сладко и непослушно Ливи. Харесва ми да те наричам Ливи. Дори е по – приятно от скъпа, Лив или каквото и да е друго. Ливи, ти ревнуваш. Приеми го. – подсмихна се и оправи роклята й. Обърна я към себе си и видя ужасно намръщеното й лице. – Не се мръщи, Ливи, ще ти излязат бръчки.
