Ресторанта бе много приятен, доста тих, а приятната музика допълваше атмосферата. По това време на деня се очакваше да има повече клиенти, но всъщност не беше така. Имаше няколко пълни маси, а останалите бяха празни, някои резервирани, други не. Джъстин кимна на сервитьора, който се зае да ги настани. Обикновено Бийбър идваше тук доста често и една от масите бе резервирана винаги за него. Не обичаше много шума, нито да е в центъра на ресторанта, затова масата му бе в дъното на заведението. Двамата тръгнаха след сервитьора, настанявайки се. Ливия не доумяваше как се бе съгласила да дойде тук, всъщност не го бе правила, тя си мислеше, че ще пийнат някъде нещо и след това тя ще се прибере в дома си, но се оказа тук. Въздъхна и се започна да разглежда менюто, което й бе предоставено от любезния сервитьор. Устната й се намираше между зъбите в знак на притеснение, а пръстите й леко разгръщаха менюто. Не знаеше какво да си избере, не можеше да каже, че е гладна, може би само щеше да си поръча вино, но не и храна. Сякаш сега стомаха й бе свит, не искаше да консумира храна.
Сервитьора се появи със средно голям тефтер и химикал в ръка. Попита за поръчките и на двамата. Джъстин даде своята поръчка - пилешка пържола с гарнитура, чаша червено вино и чаша вода. Младото момче записа поръчката му и зачака момичето, но то така и не отвори устата си. Джъстин реши да се намеси.
- За нея пилешка пържола, салата "Цезар", червено вино и минерална вода.
Ливия си глътна езика. Нямаше да изяде нищо от поръчаното, просто не бе гладна. Погледа й шареше из помещението, оглеждаше картините по стените, но така и не поглеждаше към шефа си. Вдигна погледа си едва, когато пред нея бе поставена пържолата и салатата й. Червеното вино бе любимо на Джъстин, но се оказа любимо и на Ливия, която имаше една бутилка вкъщи от Коледа. Усмихна се и отпи малка глътка. Джъстин почти се усмихна, но някак усмивката не стигна до ушите му. Зае се с храната, но забеляза, че Ливия дори не докосва своята.
- Храната не хапе, Ливия.
- Знам, просто не съм гладна.
- Сигурна ли си? - попита я, настоявайки с поглед да се храни.
- Да, не съм гладна.
Джъстин продължи спокойно с вечерята си, поддържайки разговор с Ливия. Разговора им беше един и същ - работа. Той искаше да смени за малко темата, но момичето се бе увлякло и говореше и говореше. Джъстин стана от стола си и седна на този до нея. Тя го погледна стъписано и отмести стола си настрани. Мъжът до нея се засмя и наряза пържолата й. Взе вилицата й и я поднесе към устата й. Момичето не знаеше как да постъпи. Да отвори уста или не? Джъстин настойчиво се опитваше да натика вилицата в устата на момичето, но то така и не отвори уста.
- Защо се инатиш? Не искам да си тръгнеш гладна, затова яж.
- Но аз не съм гладна. Ако съм ще ям.
Джъстин въздъхна уморено. Не се бе сблъсквал с подобен случай. Никога не е и предполагал, че ще трябва да храни жена. Отново приближи вилицата към устата й. Тя въздъхна и отвори уста с нежелание. Джъстин се усмихна самодоволно. Беше победил. Със салфетката избърса устата на Ливия, а след това поднесе към устата й малко от салатата. Ливия сдъвка и отблъсна ръката му.
- Мога да се храня сама.
- Знам, но понеже реши да не се храниш, аз реших да те нахраня. - повиши й тон.
***
Колата на Джъстин спря пред блока на Ливия. Изгаси фаровете и излезе от колата, отваряйки вратата на Ливия.
- Ще се видим утре, Ливия.
- Лека нощ, господин Бийбър.
Момичето влезе в сградата и се насочи към асансьора. Минаваше осем, а тя отдавна трябваше да си е вкъщи. Съседките й, с които се бе срещнала предния ден чакаха асансьора на втория етаж. Момичето въздъхна и реши да не ги поздравява след скандала им вчера. Те започнаха да си шушукат разни неща за нея, как се прибира твърде късно, как се облича. Момичето се правеше, че не ги чува. Когато стигна етажа си, мина покрай жените и затърси ключовете из чантата си. Отключи, влезе и заключи. Събу обувките си и отиде в спалнята си. Съблече дрехите си и се мушна директно във банята. Трябваше да забрави поне за малко деня.
***
Джъстин караше из улиците на града, спирайки на няколко светофара. Минаваше осем и задръстването бе напълно нормално, но това изнервяше Джъстин. Той искаше просто да стигне до дома си, да се изкъпе, преоблече и излезе отново. Тази вечер нямаше да прекара в работа, а в забавление. Няколко коли пред него тръгнаха и той тръгна след тях. След около тридесет минути стигна дома си. Излезе от колата и отключи вратата на къщата си. Тъй като помощничката му сигурно я нямаше, направо се качи в стаята си, а не, както обикновено, да отиде при нея и да я поздрави. Свали дрехите си и влезе в банята, пускайки душа. Нямаше време за вана, затова използва душа. След около пет минути излезе и уви кърпа около кръста си. Извади си боксерки, а след това джинси и бяла тениска. Облече се набързо, парфюмира се, взе портфейла и телефона си и напусна дома си. Качи се в колата си и потегли към бара на най - добрия си приятел - Джеймс.
Влезе в задименото помещение и затърси с поглед някой познат. Познаваше повечето, но тази вечер определено не искаше да сяда и разговаря с някой друг освен Джеймс. Направи си път през тълпата и седна на стола на бара.
- Тук ли е Джеймс? - попита един от барманите, който бършеше чаши.
- Тук е. Да го викна ли?
- Не, ще отида при него.
- Както обикновено, нали?
Джъстин му се усмихна и кимна. Качи се по едни стълби и музиката захлъхна. Кабинета на Джордж бе подреден добре. Бюро, на което имаше негови снимки с приятели, приятелката му и семейни снимки. Имаше един диван, а пред него маса, телевизор и голям прозорец. Можеше да се види всичко, което се случва на дансинга.
- Хората пръскат много пари, за да са тук. - Джеймс промълви, забелязвайки силуета на Джъстин в прозореца.
- Така е. И печелиш добре. - Джъстин стисна ръката на Джеймс и го потупа по рамото. Известно време гледаха живота долу. Стотици потни тела танцуваха във вихъра си, други пиеха на сепаретата, а някои едвам стояха на краката си и затова бяха избрали да седнат на бара и да си поприказват с бармана.
- Как така реши да ме посетиш през седмицата? Рядко се случва.
- Така е. Просто исках да се откъсна от всичко.
- От всичко? Така или иначе не можеш. Може би искаш да се откъснеш от някой. Или някоя? Така ли е, приятелю?
- Не е така. Знаеш проблемите ми с Грета. Все още ме преследва.
- И така да е, поне знаеш, че си желан.
- Не я искам в живота си. Никога не съм я обичал. Никога не съм обичал.
