Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 4 🌟

Изабел:

-Е защо реши да живееш тук?- попитах.

-Майка ми реши, че ще е най-добре да бъдем тук за да е по-близо до сестра си.- завъртя очи.

-Аха. А я ся казвай видя ли Макс като се нанесе?

-Да видях го. Забавно момче е. Още щом пристигнах ми помогна с багажа, защото майка му го е накарала. Не било по негово желание.

-То при него винаги става така. За да го накараш да работи трябва да го подкупиш или да знае на кой си роднина за да ти помогне.

-Да веднага щом е разбрал, че съм ти братовчедка решил да ми помогне поне така каза майка му.

-Ха, това какво ли значи?- засмях се.

-Не знам, но мисля, че те харесва. Много е сладък. И ся разказвай от кога го харесваш? И как се запознахте?

-Мислиш ли? Някъде около 2-3 месеца го харесвам. Иначе го познавам от както бяхме малки.

-Не го мисля, а съм сигурна че те харесва.

-Оки, както и да е. Да видим какво да облека.

Стана от леглото ми, отивайки до гардероба ми. От него изрови тъмно син бански с цветя на него. Изкара сини къси дънкови панталони и ми ги пададе. Облякох банския след което и дънките.

Извади бял потник с гол гръб и ми го подаде. Облякох го.
Извадих си черни сандали с панделка и ги обух. Взех си раничката и натъпках в нея плажната кърпа и протмонето. За всеки случай си сложих и слушалките ако случайно се прибирам пеша.

Взех си нещата и слязохме долу в кухнята. Там седяхме и си говорихме. Набързо изпратих Натали когато беше почти 15:20 и тя тръгна. Секунда по късно някой ми писа. Беше тя.

Чат:

Тя: Току що се разминах с Макс. Попита ме за теб. Пита дали съм била във вас. И аз му казах да и той пак попита дали си готова. Веднага слизай скоро ще е пред вас и не забравяй да заключиш като излизаш.

Аз: Ооо... питал е за мен. 😊 Добре ще заключа. Айде после ще ти разказвам какво е станало.

Тя: Добре бягай да отвориш, че чак тука чувам как звъни на вратата. 😂 Чао. И да се пазите.

Аз: Хаха много смешно, айде чао. 😂

На вратата се позвъня. Отворих я и го пуснах да влезе. Казах едно ,,Хей!". Не знаех какво друго да кажа. Влезе в хола, а аз му подадох чиния с мъфини.

-Аз отивам да си взема раницата и да тръгваме. Съгласен?

-Съгласен.- засмя се.

Отидох и си взех нещата. Слизайки по стълбите телефона ми извибрира, което ме накара да свия веждите си въпросително и да го вдигна.

Следва продължение...