🌟 Глава 56 🌟

466 23 5
                                    

След месец.

Изабел.

С мама седяхме в колата, чакайки татко да се върне с храната. Бяхме във Варна защото се очакваше тези дни да родя. Алекс и Лидия бяха вкъщи, заедно с малката Лия.

-Може ли да не закопчавам колана? Дразни ми.

-Само за 5 минути го сложи. Не повече.- мама ме погледна в огледалото и татко влезе в колата.

-Добре.- въздъхнах.

______________________________________

Легнах на леглото, взимайки телефона си.

Чат:

Аз: Хей, хора! Как сте?

Бела: Как може да сме след контролно по математика?

Аз: Значи много много зле. 😂

Бела: Ти как си?

Аз: Добре съм. Къде са момчетата?

Бела: Ядът най-нахално пред мен. Така де гаджето ти.

Аз: А Даниел?

Бела: Чака на опашката.
           *изпрати снимка*

Аз: Не та е срам. Изпращаш човека да седи там, а ти си седиш най-нахално на стола.

Бела: Кажи го и на гаджето си...

Аз: МАААКС....

Макс: Заклевам се, нищо не съм направил.

Бела: 😂

Аз: Бела те обвинява.

Макс: Виждам. Безсрамница... 😑

Бела: Благодаря! 😘😉

Макс: Какво правиш, Из?

Аз: Лежа.

Макс: И аз искам...

Бела: Не може. 😜

Аз: Взе ми думите от клавиатурата. 😂

Бела: Знам. 😂😂

Даниел: О хора.

Аз: Този се върна от опашката?

Макс: Не. Още е там.
            *изпрати снимка*

Аз: Ем така ви трябва аз си лежа...
      

Влюбена в най-добрия ми приятелTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon