Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 43 🌟

Няколко дни по-късно.

Изабел:

-Алекс, ти си най-ужасния брат. Искам да гледам филма.- извиках, удряйки го за да ми върне дистанционното.

-Ще гледаш Матилда? Да не си на 5?

-Не съм, но е интересен. Искам да видя какво ще стане с момиченцето.

-Ще се научи да контролира силите си и ще върне къщата на учителката си.- вдигна рамене.

-Дай ми тъпото дистанционно иначе ще извикам мама.- изсъсках.

-Няма да стане, принцесо.

-Не съм на 5, че да ме наричаш така.

-О, значи си спомняш как те потопих във водата когато бяхме на море.

-И как ми взе сладоледа.

-То да е само това...- измрънка.

-Не съм забравила за дистанционното, което искам.

-Няма да ти го дам. Вземи си го.- дръпна ръката си възможно най-назад.

-Как да си го взема?- посочих към кракът си.

-Ще намериш начин.

-Стига де. Дай ми да гледам филма.

-Вземи си го.

Посегнах към него, но той го дръпна назад.

-Да ти са невиди и на шибаното дистанционно.- измрънках, премествайки се в скута му и си взех дистанционното, сменяйки канала. Останах в него следващите 5 минути, докато Алекс се опитваше да ме накара да стана.

-Какво правите вие двамата?- извика татко, карайки ме да погледна към него.

-Взех си дистанционното и гледам филм.- вдигнах рамене.

-В скута на брат си?

-Да. Той ми взе дистанционното и не ме остави да гледам Матилда.

-Ъм... сигурна ли си, че си на 17?

-Защо?

-Това е детско филмче.

-Е и? Не може ли да го гледам?

-Гледай. Но слез от мен.- каза Алекс.- Не съм гаджето ти.

-Мразя те.

-О, и аз те обичам, сестричке.- потупа главата ми. Премести ме за да седна на дивана и излезе от стаята.

-Къде е мама? Или Лидия?

-Лидия е горе, а майка ти, не знам.