Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 51 🌟

След 2 седмици.

Изабел:

- Ще дойдеш или да звъня на Макс?- завъртях очи за пореден път докато говорих по телефона с Бела.

-Казах ти, няма да мога. Ще помагам на мама за вечерята. И кой пазарува точно на 24 декември.

-Аз. Забравих да купя подаръци. Цяла седмица бях заета да уча.

-И за какво учи?

-За шибаните матури.

-През май месец. Има още 5 месеца.

-Прецаках са.- засмях се.

-Именно.

-Добре, затварям. Ще звънна на Макс.

-Окей, ай бай. Ако се откажа да помагам ще дойда до вас.

-Добре. Чао.- дръпнах телефона от ухото си, затваряйки го.

Набрах номера на Макс, чакайки да вдигне.

-Да, момо. Ей сега.- извика.- Ало?

-Ъм... удобно ли е да говориш сега?- попитах.

-Да. Нещо да се е случило?

-Ако броим това, че утре е Коледа, а аз нямам подаръци, да.

-И аз на магазин ли ти приличам?- представях си го как върти очи.

-Не, но може да дойдеш с мен да купя подаръци?

-Кога? Ако може да е сега. Искам да се измъкна.

-Макс, чух те!- чух гласа на майка му. Засмях се.

-Нищо не съм казал. След 10 минути ще дойда до вас.

-Направи ги 15. Трябва да се преоблека.

-Окей. До след малко.

-Чао.- затворих телефона.

Станах от леглото, отивайки до гардероба. Извадих си бял, широк пуловер и черен клин.

Сресах стърчащата от всякъде коса, оставяйки я пусната. Взех портмонето, оставено на бюрото ми, проверявайки колко пари има в него. Сметнах, че ще ми стигнат и облякох якето си, взимайки и телефона си. Слязох по стълбите точно когато на вратата се позвъня.

-Мамо, аз излизам. С Макс отиваме на разходка.- извиках.

-Добре. Искаш ли нещо?- извика в отговор.

-Не. Чао.- отворих вратата.

-Здравей, принцесо.- усмихна ми се.

-Здрасти.

- Какво трябва да купиш?

- Не знам. Нямам идея. Коледа е утре и нямам никакво време.