Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 67 🌟

Изабел:

Кой нормален човек се жени, когато е бременен в 9-ти месец. Яд ме е за това, че не можахме да намерим свободна дата през уикендите и да е през лятото.

Мама стоеше в стаята и обличаше Сам, докато аз стоях на земята и връзвах панделката на роклята на Миа. Буквално едвам дишах и се опитвах да стоя колкото се може по-изправена. Мама забеляза това и се намръщи. Знаеше, че не мога да изтрая още, но ще се опитам.

Щом нанизах панделката на роклята на Миа се изправих от земята и седнах на леглото.

Макс бе казал, че ще прати баща си да вземе децата от вкъщи, защото с мама изрично му забранихме да идва вкъщи. Миа изтича при мама, а аз се отпуснах назад на леглото си.

-Мамо, ходи ми се до тоалетна.- измрънка Миа, докато мама ѝ оправяше косата.

- По-рано не можа ли да кажеш...- измрънках.

-Сега ми се доходи.

-Мамо, може ли да и помогнеш?- попитах мама.

-Изчакай само малко.- усмихна се към мен. Направи кока на косата на Миа и се изправи.

Сам се качи на леглото и легна до мен. Усмихнах се, прегръщайки го.

-Какво ти има?- попита ме, отдръпвайки се от мен.

-Нищо.- усмихнах се, поставяйки целувка на бузата му.

-Корема ти е по-голям от всякога. Защо?

-Вътре е сестричката ви.

-Как е влязла вътре?- постави малката си ръка върху корема ми.

-Ще разбереш като пораснеш.- поставих целувка на челото му и се изправих.- Дядо трябва да дойде всеки момент.

Махнах кърпата от мократа си коса и я сресах. На вратата се позвъня и аз излязох от стаята. Стигнах до входната врата и я отворих. Родителите на Макс седяха на вратата и се усмихнаха. Майка му ме прегърна и влязоха вътре.

-Деца, баба и дядо са тук.- извиках. След секунда се чу писъка на децата. Излязоха от стаята и прегърнаха баба си и дядо си.- Отивам при мама, ако ви трябвам съм в стаята.

-Аз оставам при вас. Мъжете ще се оправят с децата.- тя се засмя, което накара и мен да се засмея.

-Ем ще им трябва късмет.- хванах ръката ѝ, тръгвайки към стаята.

-Да внимавате с децата.- извика към съпругът си.