Изабел:
-Не въздишай, мамо. Нищо не се е случвало. Не крия нищо в момента.- вдигнах погледа си към нея.
-Просто понякога ме притесняваш.
-Не се притеснявай няма за какво.- усмихнах ѝ се.
-Добре, но...
-Е Изабел, как е?- Джъстин прекъсна мама, сядайки до Натали.
-Супер.
-Ъм... може ли да я подържа?- посочи с поглед към Миа, което накара всички да се засмеят на притеснеността му.
-Да.- Джъстин се изненада от отговора ми след което се премести на мястото на Натали. Подадох му малкото човече, което започна да шари с очи по лицето му.- Успокой се, не е толкова страшно.- докоснах рамото му.
-Аз съм спокоен.
-Щом така казваш. Отивам да се преоблека. Сега се връщам.
Станах от мястото си, качвайки се нагоре по стълбите. Влязох в стаята си, изваждайки си къси панталони и тениска. Вързах косата си и се преоблякох. Хвърлих поглед към спящото човече и слязох долу. Взех храната на Лиса от количката, оставяйки я в кухнята, след което седнах на дивана до Джъстин. Очите на Миа попаднаха към мен и протегна ръцете си. Джъстин не отдели поглед от действията ѝ.
Очаквах плача на Миа да се разнесе в стаята, но се чу от горния етаж. С мама се спогледахме преди да се засмеем.
Тъкмо щях да стана когато мама посочи с ръка да седна обратно. Тя се изправи, минавайки покрай татко и качвайки се нагоре по стълбите. След минута се върна носейки в ръцете си спящото до преди малко човече. Тя седна от другата ми страна, подавайки ми го.
-Маймунче. Шшшшт... спокойно.- поставих главичката му на рамото си, галейки гърба му.
-Обичаш бебетата и можеш да се оправяш с тях. Как става това?- попита Алекс, карайки ме да се засмея.
-Не знам. Просто мога.
-Искаш ли нещо за пиене?- попита мама.
-Не. Искам нещо за ядене. Ще отида да си намеря нещо. Джъстин, само да си я разревал, ще те убия. Казвам ти го честно.
-В момента нищо не ти правя ти ми викаш. Не е никак честно.
-Щом казваш.
-Дай ми да го държа ако искаш.- мама постави ръката си на коляното ми.
-Не се притеснявай.- усмихнах ѝ се, изправяйки се.
YOU ARE READING
Влюбена в най-добрия ми приятел
RomanceНикога не съм се надявала, че това ще се случи. Никога не съм си мислила, че ще се влюбя в него. Но ето, че всичко стана, много неочаквано. Познаваме се от много малки и сме заедно и до днес. Подкрепяме се във всичко и винаги ще е така. Живота ми с...