Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 24 🌟

Ден 9-ти от лагера.

Макс:

Събудих се в 8:30. Кой ме събуди ли? Гаджето на най-добрия ми приятел. Или с едно име казано, Бела. Дойде най-нахално в стаята рано сутринта.

-Ставай.- започна да ми вика, защото още лежах.

-Няма. Отивайте някъде другаде да се натискате.

-Ари де. Ще кажа на Иза, че не искаш да ставаш.-каза Бела.

-И как ще и кажеш? Та тя сигурно спи?- каза Даниел.

-Гаджето ти е срещу теб.- изпях.

-Ари де, моля те, стани.- каза тя, игнорирайки това което и казах.

-И като стана къде да отида?

-При Изабел.

-Спи ли?

-Да, но не я събуждай. Предупреди ме снощи да не го правя.- каза Бела.

-Добре. Ще спя на дивана при нея.

-Каквото искаш прави, само не я събуждай.

-Добре.

Влязох в банята и си облякох черни дънки и бяла тениска. Взех си телефона и излязох от стаята, оставяйки Бела и Даниел да правят каквото и да е.

Отворих полека вратата и я видях да спи. Часът беше 8:45. Няма да я събуждам до обяд. Затворих вратата и легнах на дивана. Затворих очи за момент.

__________След 3 часа_____________

Е явно това не беше за момент. Взех си телефона и видях часа. Беше почти 12:00.

Чух писък.

Станах веднага от дивана и се обърнах към леглото.
Изабел беше станала и седеше на леглото опитвайки се да диша нормално.

-Хей, хей, спокойно, било е просто сън. Какво стана?- казах прегръщайки я.

-Катастрофа... Мама... Татко... Брат ми... Изстрел....- между всяка дума правеше пауза.

-Спокойно.

Изабел:

-Съжалявам ако те събудих.- промърморих след като се отдръпнах от прегръдката.

-Не, не си. Тъкмо станах.

-Добре, колко е часа?

-Почти 12.

-Еха... Къде е Бела?

-Познай.

-С Даниел, нали?