Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 18 🌟

Ден 3-ти от лагера

Изабел:

Събудих се и видях Макс да ме прегръща. Беше без тениска. Чакай, нали не, не и не.
Но колко е часа? Посегнах към телефона си възможно най-внимателно за да не събудя Макс. Но без успех. Пък и не намерих телефона.

-Добро утро!- каза сънливо и ме пусна от прегръдката си от вечерта.

-Добро да е! Къде е телефона ми?

-Не е ли на шкафа пред огледалото? Или в банята?

-Чакай в банята?

-Да, явно се напи доста.

-Явно.- замах се.- Кажи ми колко е часа, не ми се става за телефона.

-10:30.- засмя се.- Беше забавно. Особено снощи.

-Какво е станало снощи? Не си спомням много.

-Ами...

-Не ми казвай, че ние...?

-Спокойно. Не сме. Аз те спрях.

-За нещо виках ли ти?

-Мисля, че не. Като се качихме ти се ядосваше на обувките си и аз ти помогнах да ги сабуеш. После те гаделичках и после да.- почеса врата си неловко.

-Оф боже...- промърморих.- Гладна съм.- Главата ми тежеше и ме болеше ужасно.- Какво пих снощи?

-Повече 2 чаши текила, заедно с водка.

-И ти ми позволи?

-Позволих ти една, но ти си голям инат.

-Е да вярно си е.- влязох в банята и измих лицето и зъбите си.- Намерих си телефона.- извиках докато гледах кой ми е звънял. Майка ми, брат ми, Бела и Даниел.

-В банята ли беше?

-Да. Аз ще се преоблека.

-Ще използвам банята.- той стана от леглото и влезе в банята. А аз седнах до куфара на земята. Какво исках в момента? Освен да си блъсна главата в някое дърво, защото ме е срам от това което стана снощи. Трябва да звънна на мама и брат ми и Бела. До някаква степен започнах да си спомням случките от вчера.

На вратата се почука и аз погледнах натам. Явно очаквах вратата сама да се отвори, защото просто седях и се взирах в нея. След това се изправих и я отворих.

-Добро утро!- поздравих, усмихнах се, беше класната ни.

-Добро да е!- усмихна се.- Не слязохте за закуска и затова реших да видя дали сте добре?