Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 55 🌟

Макс:

Чух силния писък на момичето до мен, което ме накара да стана. Изабел седеше седнала до мен, подпирайки главата си на ръцете си. Хванах ръцете ѝ, придърпвайки я за прегръдка. Галих гърба ѝ докато не спря да трепери.

-Съжалявам, че те събудих.- промърмори.

-Няма проблем.-усмихнах ѝ се, отделяйки се от прегръдката.

-Колко е часа?- попита, търкайки очите си.

-Почти 7 сутринта.- погледнах часовника на стената.

-Може ли да отидем да хапнем някъде, гладна съм?

-Може. Стани, оправи се и ще отидем.- усмихнах се.

-Добре.

Усмихна се, целувайки бузата ми, след което стана.

-Макс.- извика от банята.

-Да.- извиках в отговор.

-Виж ми телефона дали мама не е звъняла или писала нещо.

-След малко.- станах от леглото ѝ, взимайки телефона ѝ.- Майка ти ти е писала съобщение, когато станеш да отидеш до болницата.

-Нещо друго?- извика.

-Не.

______________________________________

-Може ли помощ?- попита, все още седейки в коридора пред вратата, обувайки маратонките си.

-Мхм.- клекнах пред нея, помагайки ѝ да обуе маратонката си, след което вързах връзките.

-Благодаря.- усмихнах се, изправяйки се и целувайки корема ѝ след което и устните ѝ.

Излязохме през вратата и Изабел заключи, след което тръгнахме надолу по улицата.

-Можеш ли да вървиш по-бавно?- попита, поглеждайки към мен.- Аз не мога да бързам.

-Съжалявам.- усмихнах се, намаляйки крачката си.

______________________________________

-Готова ли си?- попитах и бях готов да стана да платя сметката когато тя ме спря.

-Това не са ли Натали и Джъстин?- попита, гледайки някъде напред.

-Мисля че да.

Момичето, което със сигурност беше Натали се обърна, гледайки помещението. Погледа и се спря на нас и бутна момчето до нея, след което тръгнаха да вървят към нас.

-Хей, сис.- поздравиха се с Изабел, прегръщайки се.

- Какво правите тук?- попита я Натали.