Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 26 🌟

Изабел:

Алармата този път ме събуди...
Чакай. Аларма? Това или е кошмар или съм на училище. Но няма как.

-Алеееееекс?- Извиках раздразнено.

Знаех на 100% ,че той ми е сложил алармата.

-Да, сестричке?- Каза със смях в гласа, влизайки в стаята.

-Ти ли ми нави алармата?

-Не знам. Може би да, може би не.

-Ще те убия.

-О...Колко мило. И аз те обичам.

-А защо ме събуди?

-За да ми приготвиш обяд.

Изпуфтях и поставих главата си на възглавницата.

След 5 минути просто реших вече да стана. Влязох в банята за да изпълня сутришните си процедури. След като бях готова се насочих към гардероба ми.
Облякох тъмно червена тениска и черни дънки и излязох от стаята.

Влязох в кухнята където вече беше Алекс заедно с Лидия.

-Добро утро!- поздравих, влизайки.

-Хей, Из!- поздрави Лидия.

-Ще правя пица за любимия ми брат.- намръщих се.

-Да, да. Няма да ти помогна с чистенето.

-Ти обеща.- измрънках, цупейки се като малко дете.

-Той като не иска, аз ще ти помогна.- каза Лидия, усмихвайки ми се мило.

-Значи... почвам с правенето на пицата.- Отворих хладилника.- Алекс, какво си правила тези дни? Няма нищо освен това. Даже и то е развалено. Илл...- изписках и го пуснах в коша.

-Не знам.- вдигна рамене.- Във фризера трябва да има нещо.

-Има замръзна пица.

-Направи от нея за обяд, а после ще отида да напазарувам.

-Добре.

______________________________________

-Алекс, беше гладен. Какво стана?- бях изкарала пицата от фурната и с Лидия чакахме Алекс да слезе.

-Идвам. Телефона ти звъни.- извика слизайки по стълбите.

-Дай ми го.

-Аха, иди си го вземи.- каза, сядайки на масата.

Изпуфтях и се качих в стаята си. Взех телефона и плъзнах пръст по екрана. Имах пропуснато от Макс.
Звъннах му.