Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 8 🌟

Изабел:

Както по план отидохме в мола. За около 1 час обиколихме 1-вия етаж.
От там си избрах няколко тениски. След това стана 11:30 и отидохме да ядем. Разбира се аз ядох пица, а леля Вяра суши. После се качихме на втория и третия етаж. Там също си избрах доста неща. Също взех и най-важното, подарък за Макс. 

На излизане от мола си погледнах часа беше 15:30. Доста сме обикаляли. Когато излязохме от тях беше 10:10. Аз излязох с цели 3 чанти. А леля Вяра беше с мисля че 5 или 6, не бях много сигурна.

Хванахме такси и се прибрахме. Чу се вик от горе.

-Прибраха се!-викаше Макс и слезе да ни помогне с торбите. Засмях се. Занесе торбите в стаите. А аз седнах на дивана.

-Какво напазарувахте днеска? Имахте много чанти.-каза Макс слизайки с майка си по стълбите.

-Най-необходимото.- замая се.- Излез и виж баща ти какво прави.- той се намръщи, но излезе.- Ще ти дам подаръка му да му го дадеш ти. Става ли?- прошепна, сядайки до мен.

-Да, а какъв е?

-Ами взехме му нов телефон, не спря да се оплаква че бързо му пада батерията- засмя се.- . След малко ще ти го оставя в едната торба и ще сложа дрехи върху него. Ти го задръж да не се качва горе.

-Добре.- набдавах я как се запъти към стаята му.

След около минута влезе и Макс.

-Хей, какво прави баща ти?

-Подрежда гаража. Днес решил да го направи, че като ми потрябвало нещо да мога да го намеря. Та аз не знам половината за какво се използват.

-Ще се научиш.- майка му тъкмо слезе по стълбите.

Погледнах я, а тя кихна.

-Ще се качим горе.- каза Макс, хващали ръката ми.

-Ще ви извикам за вечеря.- майка му се усмихна.

Влязох в банята и измих ръцете си. Излязох и седнах на земята. Макс седна до мен и взе телефона си.

-Куклата в Натали ми беше много позната.

-Тази кукла всъщност ми я подариха майка ти и баща ти, и ти беше там. Наще тъкмо се бяха преместили и с баща ти станаха колеги. Бяхме малки. Явно не се познаваме от 1-ви клас. После когато ходих у Натали. Когато си тръгвахме аз я забравих. Тогава наистина много плаках, защото това беше любимата ми играчка. Но ето, че тя пак е в мен.- посегнах към шкафа, взех куклата и я гушнах.

-Аз защо нищо не си спомням? Спомням си само куклата.

-Няма как да си спомняш друго. Бяхме много малки. На мен мама ми го разказа.

-Ако питам нашите на вечеря и им покажем куклата дали ще си я спомнят.- каза замислено.

-Сигурно да. Все пак родителите помнят подаръци които са подарявали. Пък и не беше много отдавна. Само някакво си 15 години.

-Е искаш ли да пробваме?

-Пробвай.

Майка му извика от долния етаж, някой да слезе да ѝ помогне със вечерята. Всъщност да ѝ прави компания. Щеше да прави спагети, защото не ѝ се готвеше.

________________________________________

След вечеря се качихме в стаята на Макс. Телефона ми извибрира, което ме накара да свия вежди въпросително. Плъзнах пръст, вдигайки.

-Хей, мила. Как сте?- гласа на мама се чу в слушалката.

-Добре. Вие?

-И ние сме добре. Искаме да ти кажем нещо.

-Какво е станало?

-Налага се да останем няколко дни. Още около 15 дни. Изникнало нещо каза шефа и ще се наложи да останем повече.

-Добре, няма проблем.

-Без нищо друго да кажеш?

-Да.- замаях се.

-Добре.- можех да усетя усмивката ѝ.- Ние ще ви оставяме. Чао

-Чао.

-Сега какво ще правим?- попитах.

-Ммм не знам.

-Аз искам пак да играя. Искаш ли да те науча и ти да играеш с мен.-отвори шкафа и изкара още един джойстик.

-Хайде.- седнахме на дивана и играхме сигурно 3 часа. После съм наклонила глава и пак съм заспала на краката му. Единственото нещо което усетих беше, че някой ме целува по челото и ме зави.

Следва продължение...