Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 39 🌟

Макс:

-Хей, събуди се.- прошепнах за да събудя Изабел.

-Ммм... само още 5 минути, мамо.- измрънка, прегръщайки ме отново.

-Не съм майка ти, но добре.- засмях се и обвих ръце около тялото и.

-Но мамо. Чакай малко. Макс?- отвори очите си и погледна към мен.

-Да.

-Нищо. Проверявам дали си ти.- засмях се и зарових глава в гърдите ѝ.

-Няма кой друг да е.- целунах гърдите ѝ през плата на блузата ѝ и си спечелих тих кикот.

-Стига. Колко е часа?

-Почти 11.

-Трябваше да сме станали преди час.

-Трябваше. Аз станах, а ти спеше.

-Идиот.- измрънка.- Помогни ми да стана.

-Не ти ли харесва да седим така?

-Не, че не ми харесва, просто трябваше да сме станали преди час. Натали и Джъстин ни чакат да тръгнем.

-Добре тогава. Ставай.- пуснах я и тя реши да стане, но отново я върнах в леглото.- Но преди това искам целувка.

-Стига де. Не си бебе.

-Искам. Иначе няма да станеш.

-Добре.- надигна се и допря устните си до моите. Тъкмо да пробвах да я задълбоча на вратата се почука и след секунда Джъстин влезе в стаята. Изабел веднага се отдръпна и погледна на страни с червени бузи.

-Съжалявам, че ви прекъсвам, но какво ще искате за обяд. С Натали ще ходим до магазина.

-Каквото вие изберете.- отвърнах.

-Изабел?

-Няма я.- измрънка и дръпна завивката, завивайки се през глава.

-Остави я. Нека да и мине срама и тогава.

-Ако може това да е по-скоро.- подпря се на рамката на вратата.

-Чувам ви.

-Нали те нямаше?- попита я Джъстин. Тя извади ръката си изпод завивката и вдигна средния си пръст.

-Е, какво ще искаш за обяд?- попитах.

-Не знам. Мисля, че нищо.- махна завивката от главата си и ме погледна.

-Ще ядеш. Вземете и нещо което вие изберете.

-Добре. 'Излизаме' ще се върнем след малко.- показа кавички с ръце.