Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 41 🌟

След месец...

Изабел.

15-ти септември. Колкото и да го мразя дойде. 1 месец мина откакто си счупих кракът и 2 откакто съм бременна. Ще изкарам 2-3 месеца в училище (докато нямам коремче).

Е ето ме и мен сега. Лежа си в леглото и гледам клипове на новите песни. Макар да трябва да съм в двора на училището в 10 часа, а сега минава 9. Какво чакам за да стана? И аз не знам. Просто ме мързи. Татко ще ме чака долу да ме закара така, че е време да ставам.

Оставих телефона си на шкафа и станах от леглото. Мразя кракът си. Прече ми да правя каквото и да било. Например когато Натали, Джъстин и Макс бяха вкъщи. Исках да легна удобно по корем за да гледаме филм ама не. Да не говорим за излизането. През този месец излизах само в задния двор.

Влязох в банята, извършвайки сутрешните си процедури. След това излязох и облякох дрехите, които извадих снощи. Къси панталонки с бял потник и бяла жилетка.

Сресах и накъдрих косата си, което ми отне много повече време от очакваното.

-Изабел, ще закъснееш.- извика татко.

-Идвам. Само минута.- извиках в отговор.

Сложих си червило и се уверих, че косата ми не стърчи от всякъде. Взех си портмонето, в което сложих телефона. И тетрадка. Класната иска да каже там нещо което трябва да си запишем. Излязох от стаята и видях татко да ме чака на стълбите. Щом ме видя се качи да ми помогне.

-Благодаря!- казах щом вече бяхме в колата и тръгнахме към училище.

-Искаш ли да дойда да те взема после?

-Ще се прибера сама.

-Сама или с Макс?- вдигна вежда, за секунда поглеждайки ме.

-Ще ми помогне да се прибера.- вдигнах рамене.

-Не знам какво намираш в него, но наистина е добро момче.

-Татко, единствена от целия клас го забелязвах в което и да е училище.

-Защо не са го харесвали?

-Мислеха, че е странен. Както и за мен казваха същото. Но щом сме странни. Добре. Странностите се привличат.

-Приличаш на майка си. Когато се запознахме тя не обичаше да говори с никой. Рядко допускаше хора до себе си. Защото не вярваше на никой. Всеки можеше да я предаде, а повярвай ми, всички страняха поради същата причина, че тя не говореше с тях.