Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 13 🌟

Изабел:

Бягайки назад стъпих на криво. Точно преди стълбите и политнах назад. Натъртих си ръката и явно си ударих и главата в стъпалото. Макс въздъхна и се засмя.

-Добре ли си?

-Да. Да, добре съм.- хванах подадената му към мен ръка, изправяйки се.

-Искаш ли да помолим за студен компрес, за ръката и лед, за главата?

-Ако ти го направиш.

-Добре.- въздъхна.

Влязохме в сградата на хотела и се качихме в асансьора.

-Благодаря ти за всичко което правиш за мен. Първо онзи път със стъклото и сега пак.- прошепнах.

-Това е най-малкото което мога да направя за теб. Все пак колко пъти си ми помагала.

-Е да, но ти направи много повече неща за мен, отколкото аз за теб. През тази изминала седмица.

-Добре. Ще се съглася с теб защото не ми се спори.

-Знаех си, че ще се разберем.- казах и избухнах в неудържим смях.

Пристигнахме на нашия етаж. В ръката ми беше ключа. Отключих и влязох в стаята. Макс също влезе докато ме придържаше. Отидох и отворих куфара си. Извадих си къси гащи и тениска, които използвах за пижама. Преоблекох се, връзвайки косата си.

Бела е една от най-верните ми приятелки. На нея мога да разкажа всичко, както и тя на мен. Знае много повече от колкото трябва. Само това не харесвам, че като пийне малко повече става ужасен човек и може да разкаже много тайни. Е за сега не се е случвало с мои тайни, но не знам какво ще се случи. Имах още една връзка, преди тази с Макс и се случиха доста неща тогава. Този глупак ми причини доста неща. Но Бела и Макс бяха до мен. За което много им благодаря. Макс не знае нито защо се скарахме нито нищо за това. Просто ме подкрепяше и ми помагаше всеки път когато щях да се срина. Страх ме е, че ако ме попита за каквото и да било, аз няма да мога да му кажа нищо.

-Готова съм.- излязох от банята.

-Добре. Вземи си телефона.

Взех го и излязохме от стаята. Заключих и тръгнах надолу по стълбите. Пътя към басейна го прекарахме в мълчание, докато хиляди мисли преминаха през главата ми.

-Ето я и Бела. Да дойда ли с теб или да изчакам тук?

-Ела.

-Идвам.- пак започнахме да се смеем.

-Хей, Бела ето ти ключа.

-Добре.

-Аз отивам в неговата стая.

-Знам.- засмя се.

Взе ключа от ръката ми. Сви веждите си въпросително, гледайки към ръката на Макс около мен.

-Добре, заминавайте. Ще се видим утре.- усмихна се към мен.

-Чао.- усмихнах се, обръщайки се назад.- Хайде Макс.

Следва продължение...