Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 25 🌟

Изабел:

Алармата звънна и аз за пореден път я спрях. Сигурно от 20 минути ми звъни на главата и аз я спирам за 5-ти път. Накрая се предадох и станах. Часът беше 8:20.

Събудих Бела и влязох в банята. Измих си лицето и зъбите. Излязох и си облякох бяла блуза с доста голямо деколте, което позволяваше на блузата да пада надолу по рамото ми. Облякох и черни дънки, докато виках на Бела да става.

Сресах косата си и я оставих пусната. Разгледах това онова из Instagram докато чаках Бела да се приготви.

8:40 момчетата дойдоха в стаята ни с всичкия си багаж.

-Добро утро!- поздравиха с влизането.

-Никак не е добро.- казах, вдигайки поглед от телефона си. Даниел ми се намръщи, а Макс дойде до мен и седна на таблата на леглото като мен.

-Бела. Готова ли си?- попита я Даниел.

-Почти.- извика в отговор и излезе от банята.- Само да си среша косата.

-Побързай.- извиках.

-Е не се ядосвай. Има още време.- каза ми Макс и ме прегърна. Усмихнах му се и забих поглед към телефона си отново.

_____________________________________

Взех си чантата като прибрах в нея телефона си и парите, заедно със слушалките и тонколонката. Взех си шише с вода и се насочих към вратата.

-Хайде да слизаме.-извиках.

-Хайде. Куфарите също.- каза Макс.

-Добре.- извадих дръжката на моя и го дръпнах към вратата на стаята.

-Помощ?- попита.

-Да, ако може.- колелцето се заклещи на прага на вратата. Късмета никога не е с мен.

-Ей сега.- дойде и вдигна куфара, така че да мога да продължа нататък по коридора.

-Къде остана Бела?- попитах.

-Тук съм. Взех ключа.- разклати го в ръката си.

Заключи стаята и слязохме с асансьора. Оставихме ключа на рецепцията, а куфарите във фоайето при на останалите.

Влязохме в ресторанта и седнахме на обичайната маса. За всички тази сутрин имаше приготвени палачинки. Изядохме ги и излязохме навън. Признавам за средата на Юли сутрин си е студено.

Още щом излязохме от хотела, носейки куфарите си на шофьора потръпнах от студения въздух, който се удари в голата ми кожа.