Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 10 🌟

Изабел:

Събудих се от звука на алармата. Не ми се ставаше много, но трябваше. Станах и отидох в банята. Взех си един дълъг душ и излязох. Беше станало почти 7:00.

Облякох розова тениска с черни дънки. На ръката си поставих часовника, който не ползвах, но винаги беше там.

Макс още спеше. Защо? Ми защото снощи ме гледаше как спя. Събудих го. Той влезе в банята, изкъпа се и облече дънки и тениска. След 10 минути ровене в телефона ми решихме да закусим. Направих набързо сандвичи за закуска и с Макс закусихме. Измих чиниите когато телефона ми позвъня. Макс вдигна и допря телефона до ухото ми, докато изчистя мокрите си ръце. Беше брат ми

-Хей готови ли сте?- сънения му глас прозвуча в слушалката.

-Да. Кога ще дойдеш?

-Сваляйте багажа. След 2 минути съм там.

-Добре.- преди да кажа каквото и да било той затвори телефона.

Свалихме багажа точно навреме. Колата на брат ми тъкмо спираше пред къщата.

-Как сте?

-Добре.- казахме едновременно, качвайки се в колата.

-Мама каза да ви кажа да внимавате какво правите на лагера.

-Какво толкова може да стане?

-Не знам, например като се върнеш да си бременна.- Вдигна рамене, завивайки по поредната улица за да избегне сутрешното задръстване.

-Не съм ли прав, вече не си малка. След по-малко от месец ставаш на 17.

-Е да, ама никога не съм си помисляла за такова нещо.

-Е добре тогава. Внимавай да не се върнеш с потрошени кокали или пукната глава.- засмях се.- Вярвам че си способна на това.

-Ти вярно си ненормален.

-Да и аз те обичам.- започна да се смее.

Остатъка от пътя премина в мълчание, а Алекс леко се подсмихваше. Спря на няколко метра от автобуса пред който се бяха събрали голяма част от класа ни. Алекс каза нещо на Макс, което не можах да чуя. Макс кимна, замайвайки се и прибирайки това което Алекс му даде в джоба си. Свих веждите си въпросително.

-Нищо, да вървим.- хвана ръката ми. Оставихме багажа в отделението за багаж и се качихме в автобуса. Бела вече седеше на последната седалка, гледайки през прозореца. Седнах до нея, а тя просто погледна към мен. Не е сутрешен човек и затова не каза нищо.

Бременна, счупени кости... Ти си способна на това. Да, брат ми е идиот, но понякога е прав. Даже да не кажа почти винаги. Не се разбираме много, буквално сме като куче и котка. Откакто се помня е така, просто се дразним взаимно и аз бързо се сърдя.

-Из, къде се отнесе?-попита Макс, размахвайки ръка пред лицето ми.

-О, съжалявам. Замислих се за Алекс.

-И му се върза?

-Не мисля че може да стане нещо, но все пак всичко може да се случи.- Макс въздъхна и постави ръка на бедрото ми.

-Бела, къде ще ходим тези дни?- Даниел се обърна към нея. На бас мога да се хвана, че пита нея, защото той не е внимавал в това, което класната е говорила

-Знам, че ще ходим по магазините.- засмя се.- Щели сме да ходим на разни сгради и ще имаме време да седим в хотела и около басейна.

-Нямам търпение.- прошепнах.

-Аз също.- Бела въздъхна.- Какво се е случило с врата ти?- попита отдръпвайки косата ми.

-Къде?- попитахме с Макс едновременно, което ме накара да се засмея. Тя постави пръст на врата ми.

-Не знам.- погледнах настрани, засмивайки се. Придърпах косата си пред мен. Бела се засмя, обръщайки се отново към прозореца.

-В кухнята?- попита Макс, замайвайки се.

-Мхм.- засмях се.

Прекарахме дълъг път, смеейки се, слушайки музика и говорейки си. Дори всеки дремна, все пак това бяха доста часове път.

Щом пристигнахме класната слезе от автобуса и се върна 10 минути по късно, носейки някакви листи и ключове.

-Така. Добре дошли в града на любовта.- усмихна се.- Всеки знае с кого е в стая. Искам по един от вас да мине и да вземе ключ. Качвате се по стаите си и след 30 минути ви искам за вечеря долу и да обсъдим някой неща.

-Добре.- казахме всички заедно, след което слязохме от автобуса.

Следва продължение...