Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 17 🌟

Ден 2-ри от лагера.

Събудих се в 8:40. Веднага събудих Бела, защото имахме само 20 минути до закуска. Събуждането и стана с викане. Още със ставането от леглото усетих силна болка в корема. Игнорирах го и я събудих. Влязох в банята и измих лицето и зъбите си. Излязох и видях Макс и Даниел в стаята. Даниел целуна Бела докато тя оправяше леглото. Макс ме видя и дойде при мен.

-Хей, как си?

-Добре, а ти? Честит рожден ден!- усмихнах се, целувайки устните му за кратко.

-Добре. Благодаря! Да не би да се успахте?

-Малко.- засмях се.- Оправи ми леглото, а аз ще си намеря дрехи.

-Добре.- усмихна се.

Бела излезе от банята и беше готова. Влязох, облякох дрехите, които извадих от куфара. Погледнах се в огледалото и се усмихнах на отражението си в огледалото.

-О не.- изписках, виждайки белезите по врата си.

-Може ли да вляза?- попита Макс, почуквайки на вратата.

-Влез.

-Какво правим сега?- Макс се засмя, подпирайки се на шкафа. Погледа му мина през мен и се спря точно на врата ми. Намръщи се. Знаех колко му е трудно да задържи нервите си, но за сега се справяше отлично.

Погледнах в огледалото и отново видях Макс да гледа към мен в огледалото. Погледите ни се срещнаха в огледалото и той ме хвана през кръста. Завъртя ме с лице към него, а аз сложих ръцете си на врата му. След няколко секунди взиране в очите на другия той ме целуна. Беше доста дълга целувка, която беше прекъсната от почукване на вратата.

-Иза, излизай. Закъсняваме. Чакай къде е Макс? Макс излизай и ти.

-Добре де, само минута.- извиках и погледнах към Макс. След това се засмях, отваряйки вратата.

-Хайде де по-бързо.

-Не се притеснявай.- Засмях се. Клекнах няколко пъти за да махна гадното чувство на болка в корема си. Бела постави ръка на рамото ми, казвайки ми нещо, което отново не можех да чуя, но се усмихнах, надявайки се да не е въпрос.

Слязохме и влязохме в ресторанта. Всички ни изгледаха. Нарочно им се усмихвах, само и само за да ги дразня.
Седнахме на обичайната маса и си поръчахме палачинкова торта.

-Е Макс какво стана в банята?- попита Даниел. Аз пак се бях облегнала на рамото му и рових в телефона си. Той ме погледна.