🌟 Глава 16 🌟

1.8K 37 3
                                    

1-ви ден от лагера.

Събудих се от почукване на вратата. Всички спяха. Станах полека, освобождавайки тялото си от това на Макс. Погледнах към съседното легло, а Бела още спеше прегърнала завивката си. Усмихнах се към нея и отидох до вратата. Отворих я, усмихвайки се към класната ни.

-Казаха ми, че някой от моята група е искал лед от рецепцията. Веднага разбрах кой е.- засмя се.-  Какво стана?- излязох и затворих вратата зад гърба си.

-Добре съм.- усмихнах се.- Стъпих накриво.

-Ясно.- засмя се.- След 1 час е закуската.

-Добре, а колко е часа в момента?

-8 без 10.

-Благодаря. Ще се видим след час.

-Да. Чао.

-Чао.- усмихнах се и влязох в стаята.

Спомням си много добре какво стана снощи. Бела. Веднага се сетих за нея. Трябва да я попитам какво е станало след като се качих с Макс в стаята.
Събудих ги внимателно, така че да не ми викат и влязох в банята. Измих лицето и зъбите си и излязох.

-Бела излез от леглото веднага.- измрънках.

-Защо?

-Имаш само 35 минути да се оправиш за закуска. А и Макс ако искаш ще помоля Даниел за дрехи и ще ти ги донеса да се преоблечеш.

-Добре. Ъм... Из?

-Да.

-Сигурна ли си че си добре?

-Напълно. Защо?

-С кой крак стана от леглото?

-Не знам.

-А защо си толкова радостна?

-Защо да не съм?

-Да не си пила?

-Не. Просто ми е някакво такова днес. Да кажем лигав ден.

-Аха, а спомняш ли си какво стана снощи?

-Макс.- извика му Бела.

-Да и то много добре.- усмихнах се.- Аз ще ида до твоята стая за дрехи, а после ще се преоблечеш и ще слезем за закуска.

-Иза.- Бела прекъсна Макс и му прошепна нещо в ухото.

-Да.

-Нищо, върви.

-Добре.- засмях се и излязох от стаята. Слязох на долния етаж и сигнах до стаята на Макс и Даниел. Идея нямам как е влязал в стаята след като ключа беше в Макс. Буквално влязох все едно съм си вкъщи.

Влюбена в най-добрия ми приятелWhere stories live. Discover now