Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 6 🌟

Изабел:

Събудих се от звъна на телефона. Опитах се да стана, но не можах. Видях, че Макс се е събудил. Стана за да ми потърси телефона.  Часът беше 11:25. Щом Макс ми подаде телефона вдигнах, а на телефона беше Натали.

Разговор:

-Хей! Как си? Да не те събудих?

-Хей! Добре съм! Ами малко. Ти как си? За какво звъниш?

-И аз съм добре. Звъня да ти кажа да не идвате, защото днес ще ходя да си взема другите неща.

-Сега какво ще правим аз не мога да стана, щипе ми ужасно.

-Не знам вие си решете.

-Оки. Ай чао.

-Чао.

-Какво стана Из?

-Нали се сещаш че щяхме да ходим в Натали?

-Да. Затова ме стресна вчера.- засмяхме се.

-Няма да ходим.

-Защо?

-Щяла да ходи да си взима останалия багаж.

-Ами ще измислим нещо друго да правим.

-Какво? Та аз не мога да ходя.

-Не знам. Да идем в парка? И после може да идем за сладолед.

Станах и влязох в банята. Когато излязох отидох и се облякох набързо.

-Хей, Макс станахте ли?- провикна се майка му.

-Той е в банята. След малко слизаме.- Казах, а Макс излезе от банята вече готов.

-Хайде да слизаме.- подканих го.

-Хайде.

-Добро утро!- казахме едновременно.

-Добро да е!- Каза леля Вяра и се усмихна.- Как е кракът ти?

-Добре! Малко боли и щипе.

-Да мамо, може ли да ти кажем нещо?- попита я Макс.

-Да, кажете. Случило ли се е нещо?

-Не.- усмихнах се.

-Гаджета сме.- Макс хвана ръката ми.

-Честито деца!

-Благодарим!- каза, сядайки.

-Какви са ви плановете за днес?

-Първо до болницата...- не го остави да довърши

-Защо до болницата? Какво се е случило?- попита баща му.