Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 49 🌟

Изабел:

-Дай ми го.- посегнах към ръката на Макс, за да не мога да го стигна, но той го дръпна по назад.

-Мне.- изгледах го накриво, обръщайки се към Бела, с която до преди малко си говорихме.

-И какво стана като сте се блъснахте с него?- попитах.

-Първото нещо което направих беше да го погледна в очите и веднага след това да погледна някъде другаде.

-А той нещо направи ли?

-Погледна настрани докато се наведе да вдигне нещата ми.- вдигане рамене, взимайки чашата си, поставена на масата.

-И ти?

-Взех си нещата, промърморих едно Благодаря и си тръгнах.- отпи от чашата си, засмивайки се.

-Е то така не е интересно, не си ли казахте нещо.- измрънках.

-Не. И двамата бяхме засрамени от това което се беше случило преди.- вдигна рамене.

-Бела, ела ми помогни.- извика Даниел от кухнята.

-Идвам.- извика в отговор, ставайки от дивана.

-Това бившото на Бела ли беше, за когото си говорихте?- попита Макс.

-Мхм.- измрънках, взимайки си телефона.

-Познайте кой е взел пица за вечеря.- извика Даниел, влизайки, а след него и Бела.

-Ти.- посочих го, продължавайки да гледам към телефона си.- Виж.- подадох телефона на Макс, показвайки му снимка на един наш съученик, който се премести в друго училище в града.

-Това не... о боже.- измрънка, влизайки да разгледа профила.

-Да, той е.

-Та бяхме в един клас миналата година и... Защо се премести?

-Изключили го от училище.- вдигнах рамене.

-Та той не е правил нищо нередно.- измрънка, връщайки ми телефона.

-Такам, нека ви прекъсна разговора, но гледали ви се някакъв филм?- прекъсна ни Даниел.

-Добрем.- измърморих.

-Кой?

-Напрегни си мозъка и мисли.

-12А?

-Тъжен ли е?- попита Бела.

-Мисля, че не е.- отговори.

-Ем, той ще е.- посегнах по инстинкт към шишето с газирано, но ръката ми беше спряна.