Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 62 🌟

Изабел:

-Макс.- извиках, опитвайки се да го събудя.

-Какво?- все още лежеше със затворени очи.

-Закъсняваш.

-Напротив не.

-Почти 9 е.

-И е събота.

-О, ъм.. съжалявам.- засмях се, сядайки върху краката му.

-Няма нищо. Твоя грешка.- засмя се.

-Аз съм виновна, добре.- скръстих ръце пред гърдите си.

-Не съм казал нищо такова.- изправи се, обвивайки ръцете си около мен, придърпвайки ме да легна върху него.- Какви са ти плановете за днес?

-Обичайните.- погледнах към него.- Учене и стоене вкъщи.

-Искаш ли да излезем някъде?

-Съжалявам, но...

-Не мисли това. Вече може да извеждаш Сам и Миа навън.

-Предполагам.

-Това значи ли да?

-Да.- засмях се.- Сега ако обичаш стой тук, а аз ще вляза да се изкъпя.- станах от него, взимайки си дрехи и влизох в банята.

Сам и Миа бяха най-страхотното нещо, което ми се е случвало. Две малки същества, които са толкова сладки, че да не може да оставиш намира. Доколкото се отнася до Макс, той отделя толкова много време от времето си за да е до мен. До нас. Което наистина оценявам. И му благодаря за което.

______________________________________

-Изабел.- чух гласа на Лидия зад вратата.

-Влез.- извиках.

-Чувствам се като пощальона.- засмя се, влизайки. Постави двете бебешки шишета на шкафа до леглото ми, след което дойде до мен.- На къде така?

-На разходка.

-Ау...- бутна рамото ми, засмивайки се.

-Разходка. Нищо повече.

-Щом си казала. Искаш ли помощ?

-Не, благодаря.

-Добре. Тогава ще стоя и ще те гледам как се мъчиш.

-Стой.- прибрах косата си зад ухото, отваряйки шкафа. Извадих розовото и синьото боди от там и се върнах на леглото си.

Преместих Миа на леглото, обличайки я, след което направих същото и със Сам.

-А ти нама ли да облечеш нещо различно от пижама?- Лидия се засмя.