🌟 Глава 7 🌟

1.8K 66 7
                                    

Изабел:

Събудих се от някакъв шум. Някой изтърва нещо в стаята или близо до нея, но не знаех кой, какво и къде. Погледнах до мен беше Макс и тъкмо беше станал.

Огледах се наоколо за да разбера какво става, но нямаше никой. Излязох в коридора и видях леля Вяра. Пред стаята имаше счупена ваза.

-Какво се е случило? Добре ли си?-попитах я веднага, наведох се да събера част от парчетата.

-Да, добре съм. Внимавай да не се порежеш.

-Внимавам!- Макс стана от дивана и дойде зад мен да види какво се случва.

-Мамо какво стана? Какво правиш в не знам колко часа сутринта?- отиде и взе телефона ми.- 8:34.

-Реших да забърша прахтс и без да исках бутнах вазата.

-Добре. Ти добре ли си? По ръката ти има кръв.

-Добре съм, просто леко се порязах.- Макс въздъхна и прокара ръка през лицето си.

- Из, отиди за аптечката в банята. И превържи ръката ѝ. А аз ще почистя тук.

Отидох и взех аптечката. Седнахме на дивана и преместих всички неща от масата пред него. Превързах ръката и станах да прибера всичко и да изчистя стаята преди да съм се преоблякла. Явно Макс не обича да чисти. Имаше много прах. Взех една кърпа избърсах праха и изнесохте всички пакетчета от най-различна храна. Слязох долу, а майка му се качи в нейната стая. Долу беше Макс и изхвърляше счупените парчета от вазата. Дойде при мен и ме хвана за кръста. Дръпна ме към себе си и тъкмо да ме целуне когато някой влезе в стаята. Това беше баща му, а след него дойде и майка му.

-Е да не прекъсваме нещо?- каза леля Вяра и погледна към баща му. Макс веднага ме пусна и се почеса по врата.

-Може би малко.-каза и погледна към мен.- Но както и да е.

-Отивайте да се преоблечете и ви чакаме след 10 минути тук за закуска. Имаме да ви казваме нещо.

-Добре.- тръгнахме към стаята. Когато влязохме Макс ме бутна на леглото и влезе в банята. Аз станах и си извадих дрехи. Облякох ги и сресах косата си. Макс излезе от банята, преобличайки се. Щом беше готов слязохме долу и седнахме на масата.

-И така за какво искахте да говорим?- попитах.

-Искаме да ви кажем че заминаваме на почивка и ще трябва да се оправяте сами. След 2 дни заминавате на лагера и брата на Изабел ще ви закара. Заминаваме утре, в 5 трябва да сме станали и ще се приберем след около 15 дни.

Влюбена в най-добрия ми приятелOnde histórias criam vida. Descubra agora