Изабел:
Събудих се от някакъв шум. Някой изтърва нещо в стаята или близо до нея, но не знаех кой, какво и къде. Погледнах до мен беше Макс и тъкмо беше станал.
Огледах се наоколо за да разбера какво става, но нямаше никой. Излязох в коридора и видях леля Вяра. Пред стаята имаше счупена ваза.
-Какво се е случило? Добре ли си?-попитах я веднага, наведох се да събера част от парчетата.
-Да, добре съм. Внимавай да не се порежеш.
-Внимавам!- Макс стана от дивана и дойде зад мен да види какво се случва.
-Мамо какво стана? Какво правиш в не знам колко часа сутринта?- отиде и взе телефона ми.- 8:34.
-Реших да забърша прахтс и без да исках бутнах вазата.
-Добре. Ти добре ли си? По ръката ти има кръв.
-Добре съм, просто леко се порязах.- Макс въздъхна и прокара ръка през лицето си.
- Из, отиди за аптечката в банята. И превържи ръката ѝ. А аз ще почистя тук.
Отидох и взех аптечката. Седнахме на дивана и преместих всички неща от масата пред него. Превързах ръката и станах да прибера всичко и да изчистя стаята преди да съм се преоблякла. Явно Макс не обича да чисти. Имаше много прах. Взех една кърпа избърсах праха и изнесохте всички пакетчета от най-различна храна. Слязох долу, а майка му се качи в нейната стая. Долу беше Макс и изхвърляше счупените парчета от вазата. Дойде при мен и ме хвана за кръста. Дръпна ме към себе си и тъкмо да ме целуне когато някой влезе в стаята. Това беше баща му, а след него дойде и майка му.
-Е да не прекъсваме нещо?- каза леля Вяра и погледна към баща му. Макс веднага ме пусна и се почеса по врата.
-Може би малко.-каза и погледна към мен.- Но както и да е.
-Отивайте да се преоблечете и ви чакаме след 10 минути тук за закуска. Имаме да ви казваме нещо.
-Добре.- тръгнахме към стаята. Когато влязохме Макс ме бутна на леглото и влезе в банята. Аз станах и си извадих дрехи. Облякох ги и сресах косата си. Макс излезе от банята, преобличайки се. Щом беше готов слязохме долу и седнахме на масата.
-И така за какво искахте да говорим?- попитах.
-Искаме да ви кажем че заминаваме на почивка и ще трябва да се оправяте сами. След 2 дни заминавате на лагера и брата на Изабел ще ви закара. Заминаваме утре, в 5 трябва да сме станали и ще се приберем след около 15 дни.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Влюбена в най-добрия ми приятел
RomanceНикога не съм се надявала, че това ще се случи. Никога не съм си мислила, че ще се влюбя в него. Но ето, че всичко стана, много неочаквано. Познаваме се от много малки и сме заедно и до днес. Подкрепяме се във всичко и винаги ще е така. Живота ми с...