Ден 8-ми от лагера.
Макс:
*След като чух някакъв шум да идва около мен реших да проверя какво е. Тръгнах по пътеката и стигнах до една от стените на хотела. Чух хлипане и се приближих. Видях Изабел. Помислих че се припознах и затова казах името ѝ. Когато тя ми отговори с моето седнах до нея, а тя ме прегърна силно. Нещо се беше случило. Никога не съм я виждал да плаче така.
След като ми разказа какво се е случило ми идваше да убия Алекс. Успокоих я поне малко и станах от земята. Подадох и ръка, тя я хвана и се изправи. Видя се, че я боли, още щом седна отново на земята. Каза, че ще може да ходи щом стана отново. Тръгнахме и по едно време спря. Взех я на ръце и я занесох в стаята. Оставих я на леглото, а Бела и Даниел я засипаха с въпроси. Казах им, че утре ще им обясни. Тя се отпусна назад и заспа. Аз и Даниел отидохме в нашата стая. Легнах на леглото и си забих главата във възглавницата. След минути вече бях заспал.*
Събудих се от ромоленето на дъжда по прозореца. Явно днес ще сме в хотела. Станах и си облякох черни дънки и бяла тениска. Часът беше 7:30.
-Какво става? Какъв е този шум?- Чух Даниел да мрънка, докато става от леглото.
-Навън вали.- казах.
-Какво стана снощи с Изабел?- попита, сядайки на дивана до мен.
-Алекс. Той е бил пиян и е искал да прави секс с някой. И този някой е била Изабел. Всеки път щом го е бутала той я е удрял и накрая е постигнал целта си.- прокарах ръка през лицето си.
-Ще и трябваш. Докато не се приберем не я оставай.
-Ще се опитам. Трябва да намеря начин да я накарам да каже на майка си.
-Трябва. Ако не на майка си, то на брат си.
-Не можеше да ходи вчера. Затова я носих.
-Боли я. Недей да правиш нищо прибързано, докато не реши да каже на някой.
-Добре. Аз излизам, ще се видим на закуска.- казах, взимайки си телефона и отваряйки вратата на стаята.
-Къде?
-При нея.- излязох и затворих вратата.
Влязох в стаята и затворих полека вратата на стаята. Бела беше станала и обикаляше из стаята.
-Хей, какво правиш тук?- попита.
-Дойдох да я видя. Трябва да измисля начин как да я накарам да каже на майка си или на брат си.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Влюбена в най-добрия ми приятел
RomanceНикога не съм се надявала, че това ще се случи. Никога не съм си мислила, че ще се влюбя в него. Но ето, че всичко стана, много неочаквано. Познаваме се от много малки и сме заедно и до днес. Подкрепяме се във всичко и винаги ще е така. Живота ми с...
