Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 57 🌟

Изабел:

Лежах на леглото и бях почти будна. Вдигнах ръката си за да потъркам очите си, но тази на Макс ме спря.

-Не я сгъвай. Има кабелчета и ще ги пречупиш.

-Добре.- въздъхнах, отпускайки се.

-Е как си след снощи?

-Чувствам се като блъсната от тир. Боли ме кръста и корема и главата и всичко. Да не говорим колко по-добре беше когато ритаха.- засмях се.

-Е вече мина.- усмихна се.- Две малки човечета спят не далеч от теб, а не както преди в теб.- засмя се.

-Добро утро!- поздрави докторката, влизайки с мама през вратата.

-Добро утро!- усмихнах се леко.

-Е как си?- попита ме мама.

-Добре.- изправих се малко, подпирайки гърба си на възглавницата.

-Може ли да подадеш ръката си?- вдигнах ръката си и докторката я хвана. На шкафа имаше лентички, които се слагат на ръката в болниците, когато някой роди.

Взе едната, която беше по дълга от другите 2 и я залепи на китката ми. Остави ръката ми, отивайки към мястото, където спяха малките човечета. Взе едното, подавайки го на мама, а другото даде на мен. Свих краката си в коленете, подпирайки ръката си на тях докато държах малкото момиченце в ръцете си.

-Макс, може ли да ви снимам?- попита мама.

- Защо питаш него ами не мен?- засмях се.

-Просто ти ще се съгласиш лесно.- усмихна се, правейки няколко крачки към Макс, подавайки детето, като го намести в ръцете му. Докторката сложи лентички и на тях и излезе от стаята.

Мама взе телефона от шкафа ми, влизайки в камерата и снимайки ни. В същия момент човечето в ръцете ми се размърда, започвайки да плаче.

-Шшш, маймунче.- размърдах ръцете си. В този момент една от сестрите влезе, усмихвайки се към мен.

-Някой е гладен.- засмя се, сядайки на ръба на леглото.

Макс:

Сестрата седна на леглото, на което Изабел стоеше. Тя опъна краката си на леглото, намествайки се по-удобно. Сестрата отвърза връвките на нощницата, с която бе облечена Изабел, смъквайки я от ръцете ѝ.

-Нека те научим как да ги храниш.- усмихна ѝ се.

Гърдите ѝ се показаха на показ пред очите ми, което ме накара да прехапя устни, но бързо отклоних погледа си. Изабел ме погледна за кратко преди да изслуша сестрата какво ѝ казва.