🌟 Глава 5 🌟

2.6K 98 7
                                    

Изабел:

Разговор:

-Ало мила как си? Какво правиш?- попита веднага мама. Слязох по стълбите и седнах на дивана.

-Хей, мамо! Добре съм. Ще излизам с Макс. Вие как сте?

-Добре сме. Къде ще ходите?

-Ще ходим до плажа.

- Братовчедка ти е тук. Каза ли ти че ще отсъстваме следващите 5-6 дни?

-Да каза ми. Нанесла се е до къщата на Макс. И дойде в нас, поговорихме си.

-Добре мила. Аз ще затварям, че с баща ти имаме малко работа. А и между другото говорила съм с леля ти Вяра. Ще останеш следващите 3 дни в тях.

-Но защо? Леля Вяра говорила ли е с Макс?

-Защото нас няма да ни има. И не искаме да те оставяме сама. Брат ти няма да го има. Да тя е говорила с него и той се е съгласил.

-Добре, мамо. Днес ще отида в тях. Обичам ви! Да се пазите.

-И ние те обичаме, мила.- казаха в един глас мама и тате.- Чао.

Въздъхнах и прекарах ръка през лицето си. Видях Макс, че ме гледаше отново и го оставих да го прави, харесва ми.

Макс:

Вчера майката на Иза говори с моята. След като затвори веднага ми каза, че Иза ще спи у нас. Зарадвах се. Не исках да и казвам нищо.

-Хей, Макс! Днес ще спя във вас.

-Да знам. Хайде да отидем до плажа и после ще се върнем да си вземеш дрехи.

-Добре, ще тръгваме ли?

-Да, хайде.

Взех си чантата и тръгнахме. Заключих и след около 15 минути бяхме на плажа. Качихме се на нашето място. Аз постлах кърпата и седнахме. Имаше едно неловко мълчание, но аз го прекъснах.

-Искам да ти кажа нещо, но не знам как.

-И аз.

-Хайде да го направим на 3.

1-2-3

-Харесвам те.- казахме едновременно.

-Чакай! Какво?- попитах веднага

-Харесвам те!- не можех да повярвам, че го каза той.- А ти какво ми каза, че не разбрах много добре?

-Същното.- погледнах надолу в краката си.

-От кога и защо не ми каза до сега?

Влюбена в най-добрия ми приятелTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang