Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 42 🌟

Изабел:

-Събота е. Остави ме да спя.- измрънках, обръщайки се на другата страна.

-Знам, че е събота и е 11 часа.- каза Макс.

-И аз какво да правя? Като стана ще си остана вкъщи отново.

-Днес няма да е така.

-И къде очакваш да отидем?- обърнах се към него, поглеждайки го.

-На едно място.

-Кой те изпрати?- попитах.

-Майка ти. Не си излизала от седмица.

-Как очакваш да стане това?- вдигнах вежда.

-Ще намерим начин. Просто стани и си облечи бански и ще отидем на плажа.

-Ъм....

-Няма да се мокриш. Ще седиш на пясъка.

-Имам ли какво да губя?

-Не. Стани, моля те.

-Ставам.

Изправих се от леглото сядайки на стола. В момента съм готова да заспя където и да е. Изморена съм.

-Мислиш ли да се приготвиш?

-Не. Искам да спя.

-Нали знаеш, че мразя когато правиш така.

-Знам. Точно заради това го правя.- усмихнах се към него, протягайки се.

-Майка ти и баща ти излязоха някъде сутринта. Брат ти и Лидия отидоха на лекар.

-Добре. Благодаря, че ми оправи леглото.

Станах влизайки в банята. Измих лицето и зъбите си и излязох.

-Да звънна ли на Бела и Даниел?

-Ако искаш.- вдигнах рамене, насочвайки се към гардероба.

-Ще им звънна. Излизам за малко от стаята ти. Когато се върна да си готова.- посочи с пръст към мен, напускайки стаята ми.

Мразя да седя вкъщи, но не ми се ходи никъде. Вчера имахме входно по история и физика. Не спах цяла нощ за да мога да си направя преговора от миналата година.

Облякох банския си както обещах и върху него облякох дънки и тениска.

Макар и вече края на септември времето на вън е топло. Днес е 20 септември. Мразя септември. Обикновенно има дъжд, вятър и е ужасно. Но в същото време ми харесва. Листата на дърветата падат и изглеждат като шарено килимче. Тази година е различно.