Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 15 🌟

Изабел:

В този момент се появи Бела. Явно е чула караницата с Алекс и веднага дойде.

-Какво правиш тук?- попита веднага тя.

-А ти коя си? Мисля, че не съм те виждал досега.

-Хах... явно вече не помниш и кой си виждал.- каза с надсмешка тя - Ок, като не ме познаваш нека ти се представя. Аз съм най-добрата приятелка на Изабел и ако някой се опита да я нарани, доста ще съжалява.  Макс заведи я на там където бяхте тръгнали, а аз ще си поговоря с този тук.- той кимна.

-Бела внимавай какво правиш.- тя също кимна.

Бела:

Наблюдавах ги как се отдалечават, докато не влязоха във входа. Обърнах се към Алекс, скръствайки ръце пред гърдите си.

-Ехе доста мило се държиш с нея и ти и той.

-Ако не беше се карал с нея щеше да си на негово място сега. За какво искаш да говорите?- усмихнах се към него.

-Ти да не си и секретарка?

-Не съм, но съм длъжна да я защи...

-Не е нужно да го правиш.- прекъсна ме.

-Напротив е, много добре знаеш какво и причини. Ако не бяхме аз и Макс тя нямаше да е това което е в момента. Ако не бяхме ние тя щеше да се затвори в себе си още когато се скарахте. И то заради един шибан идиот като теб, който не оценява това което му е дал живота.

-Ако обичаш не ме наричай идиот и не си измисляй неща. Изабел е виновна за всичко което стана. Тя първа реши да се целува с онова момче.

-Ако не обичам? Не вярвам, че Изабел е способна на това. Не мисли, че не съм я познавала и преди. И аз бях в София отначало. Познавах я. Бяхме в едно училище до 3-ти клас. И знам, че не би говорила с теб. Ако ми кажеш за кво става дума мога да ти помогна, но не обещавам нищо.

-Искам да говоря с нея за случилото се преди 3 години. Искам да и се извиня за всички грешки които съм правил. За всичко.

-Защо?

-Защото още я обичам.

Погледнах шокирано към него, отдръпвайки се няколко крачки назад. Той хвана ръката ми, но го отблъснах.

-Ще ми помогнеш ли?

-Ако не ти помогна?

-Ако не ми помогнеш ще се случи нещо ужасно със скъпата ти приятелка.