Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 22 🌟

Ден 7-ми от лагера.

Изабел:

Събудих се, но не можех да стана. Макс ме беше прегърнал толкова силно и не можех. Единствения ми избор в момента е да го събудя.

-Ехо, ставай.- казах тихо за да не го стресна, докато го побутвах по рамото. Реакция, никаква.- Ехо...- сега разбирам какво им е на хората, които се опитват да ме събудят сутрин. След още няколко побутвания успях да го събудя.

-Добро утро!- каза и пъхна главата си в косата ми.

-Ставай. Или поне ме пусни.

-Стой тук, още е рано. Нека да поспим още 5 минути.

-Остави ме да стана. Ти леж.

-Няма. Стой тук. Моля.- направи кучешка муцунка.

-Моля те. Пусни ме да стана.- започнах да го удрям по ръката.

-Няма.

-Ужасен си. Ставай.

-Не.- поклати глава.

-Само 5 минути.- да си призная, омръзна ме да споря за каквото и да е. Накрая просто се предадох.

Лежахме още 5 минути. Накрая ме пусна да стана. Влязох в банята и го оставих да лежи на леглото ми. Влязох в банята измих си лицето и излязох. Облякох си сини дънки и черна тениска.

Сресах косата си и я оставих пусната. Взех си очилата и ги сложих на главата ми. Отидох до леглото на което Макс беше заспал отново. Какво ли ще стане ако скоча върху леглото до него? Нека да разберем. Скочих на леглото и той се размърда. Но не се събуди. Скочих отгоре му и успях да го събудя. Придърпа ме да легна до него. Този път няма да го оставя да спи.

-Ставай де, моля.- направих мили очички. Знам, че няма да устои.

-Ставам след една целувка.

-Много си нахален. Ставай почти 9:30 е.

-Няма. Целувка.

-Ок, ай от мен да мине.- целунах го по бузата.- Сега ставай, че трябва да намеря Бела.

-Добре.- стана и излезе от стаята.

Останах сама. Оправих леглото и легнах на него. Затворих очи за момент. Явно не беше само момент. Отворих ги чак когато телефона ми звънна.

Разговор:

-Ало?

-Как си, Из?