Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 59 🌟

Макс.

-Нещо друго интересно?- попита майка ѝ отново, гледайки към мен. Изабел ме срита, гледайки ме.

-О ъм.. Не знам. Нека любимата ти дъщеря да ти разкаже.- гледах към Изабел, която свъси вежди.

-Из?

-Няма какво да кажа.- притисна устните си една в друга.

-Сигурна ли си?- усмихна ѝ се.

-Да.

-Сега може ли аз да питам нещо?- включих се.

-Ъм.. зависи какво е.- засмя се.

-Какви са тези кошмари?

-Макс, не мисля, че е сега момента да я питаш.- започна майка ѝ.

-Просто... виж, може ли някой друг път да ти кажа?- постави ръката си върху моята.

-Добре.- въздъхнах.

-Не се сърди.- ощипа бузите ми.

-Не се сърдя. И по дяволите не ме дразни иначе ще кажа останалото на майка ти...

______________________________________

-Здравейте.- поздрави баща ѝ, влизайки.

-Здрасти, тате.- усмихна му се.

-Майка ти ме изпрати да ти донеса тези дрехи.- показа чантата в ръката си, преди да я остави до леглото и да седне на него.

-Благодаря.

-Също така каза и че днес ще те остави отново с Макс тук.

-Добре.

-Искаш ли нещо за ядене или въобще нещо?

-Ако може да ми вземеш още вода.

-Има още в шишето.- казах.

-О, добре. Тогава не искам нищо.- усмихна му се.

-Добре, мила. Тръгвам.- целуна челото ѝ, преди да каже 'Чао' и да излезе.

Изабел се изправи, провесвайки краката си през леглото.

-Искаш да станеш?

-Да. Спокойно, мога и сама. Ще се разходя в коридора. Омръзна ми да стоя тук.- усмихна се, изправяйки се.

-Както искаш. Аз ще съм тук.- усмихнах ѝ се. Изабел отвори вратата на стаята, излизайки в коридора.

Изабел:

Не вярвам да има по-щастлив човек на света от мен. Със сигурност има. Вървях по празния бял коридор с усмивка на лицето си. Стигнах малката тераска на няколко стаи разстояние от стаята, в която е Макс в момента.