Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 65 🌟

Няколко месеца по-късно.

Макс.

Лежах на леглото на Изабел и тъкмо се бях събудил. Чуваха се детски смехове из цялата къща. Станах от леглото, обувайки дънките си и обличайки тениската си.

Слязох надолу по стълбите, търкайки очите си. Къщата беше обезопасена от всякъде откакто Сам, Миа и Лия започнаха да пълзят.

И ето ги и тях. Всеки от тях държи найлонова торбичка и шуми, докато се смее. Изабел бе легнала на пода в хола или по точно казано в момента, стаята за игра. Лиса обикаляше около тях и се опитваше да хване торбичката на някое от децата.

-Добро утро!- поздравих, усмихвайки се.

-Добро утро!- Изабел се усмихна, поглеждайки към мен, след което вдигна погледа си към тавана.

Краката и бяха подпрени на дивана и тя лежеше на земята. Беше облечена с къси гащи и потник, които ѝ служеха за пижама, косата и стърчеше от всякъде.

-Ако искаш отиди се преоблечи. Аз ще остана тук.

-Така ми е удобно.- не отдели поглед от тавана.

-Нещо случайно да има?

-Не.

Станах от дивана, сядайки на пода при децата. Миа ме видя и спря да шумоли с торбичката в ръцете си и пропълзя до мен. Усмихнах се, взимайки я в ръцете си.

Тя ме прегърна и седна в скута ми.

-Отиди при мама.- посочих с пръст Изабел на където Миа погледна.

Пуснах я на земята, а тя продължи да пълзи към Изабел. Усмихнах се щом седна до нея и започна да си играе с косата ѝ. Изабел погледна към мен и ми прати заплашителен поглед. Върна погледа си към Миа и ѝ се усмихна, премествайки я на корема си.

Лятото прекарахме на плажа почти всеки ден и в къщата, колкото и да се чисти все още може да се намери пясък. И ето го почти Декември. Сам и Миа вече на 7 месеца. Къщата постоянно е огласена от детски звуци.

-Лиса.- Изабел извика към кучето, което бе захапало торбичката в ръцете на Лия.

-Спокойно, Из.- хванах кучето, издърпвайки го към себе си. То се завъртя и легна пред краката ми.

-Бягай при тате.- Изабел се изправи от земята и пусна Миа да пълзи към мен.

-Из, сигурна ли си, че си добре?