Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 20 🌟

Ден 5-ти от лагера.

Събудих се от някой, който ме бута по рамото.

-Остави ме де. Още 5 минути.

-Имаш само 10 минути да се оправиш за закуска. После ще ходим на Айфеловата кула и тогава ще спиш.

-Ари де само 5 минути.

-Ставай, иначе аз ще те изкарам от леглото.

-Оф...- отворих очи.- А ти ли си бил? Помислих че е Бела.

-Както виждаш аз съм.-
Станах и влязох в банята. Измих си лицето и зъбите и излязох.

-Какво да облека?- клекнах до куфара.- Уфффф...- усетих силна болка в корема.

-Добре ли си?

-Нищо сериозно. Само корема ме заболя.

-Да бе. Нищо ти няма?

-Ще ми мине след като закуся.

-Добре, побързай.

Извадих си бели къси дънки заедно с черна тениска и риза.

-Бели дънки, сериозно?

-Да. Проблем?

-Не. Просто... Ще ги изцапаш. Познаваме се.

-Нали няма ти да переш?

-Е няма. По добре да спра.- каза под носа си.

-Поне знаеш кога да спреш. Ще си вържа ризата на кръста.- казах и го направих.

-Хайде по-бързо.

-Добре де. Дай ми 5 минути.

-То всъщност закъсняваме с толкова.

-Нищо. Дай ми чантата да си прибера нещата. А и колко е часа?

-9:36.

-Е ама закуската не е ли в 9:00?

-Класната каза, че ще е в 9:30.

-Аха.- сресах косата си и я оставих пусната.

-Ето ти чантата.

-Мерси.- напъхах в нея портмонето и телефона си с слушалките. Както и някой други неща.  Сложих си розов червило, което скоро ще изчезне и очилата на главата ми. Излязохме от стаята.

-Ще ми прибереш ли парите и телефона в чантата ти?

-Ако ти я носиш.

-Добре.- прибрах ги и му я дадох.

-Всъщност не. Дай ми я. Аз ще я нося.- взех си я обратно.

-Странна си. Но нищо.- целуна бузата ми и тръгна да бяга по стълбите.

-А ти си откачил. Сега защо бягаш? Нищо няма да ти направя.