Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 44 🌟

2 седмици по-късно.

Изабел:

-Изабел, готова ли си?- извика мама.

-В хола съм.- извиках.

-Къде по-точно?- извика. Вдигнах левия си крак нагоре за да и покажа, че съм легнала на дивана.

-Лид, къде си?- извика Алекс, карайки ме да завъртя очи.

-В кухнята.- извика тя.

-Не искаш ли да закусиш?- попита мама, идвайки до мен.

-Какво има за закуска?

-Палачинки.

-Не съм гладна.

-Добре.

-Къде е татко?

-Излезе навън.

-Аз ще изляза при него.

-Само внимавай. Чисти колата.

-Добре.- станах от дивана, прибирайки телефона в джоба си. Излязох навън, отивайки при татко.

-Не си ли вътре?- попита щом ме забеляза.

-Не. Вкъщи е скучно.

-Сядай, а аз ще доизчистя колата.

-Какво толкова и има на колата, виж чиста е.

-Беше пълна с пясък от ходенето ни до морето миналата седмица.

-Не съм виновна аз. Алекс си мокри краката и ходи по пясъка.- вдигнах ръце в защита.

-Затова той трябваше да я чисти, но да се оправя с Лидия.

-Имаш предвид да ходи след нея и постоянно да и вика да си почива?

-Да. Седни тук.- хвана ръката ми, поставяйки ме да седна на ръба на отворения багажник.- Аз почти приключих.

-Помня когато последно седях така на ръбът на багажника.

-Кога е било?

-Когато бях малка и трябваше да ми изчистиш краката от пясъка.

-С майка ти ви оставяхме да сядате в багажника докато ви изчистим краката.

-Да. Понякога искам да съм отново малка.- прошепнах и сълзи се заформиха в очите ми.

-Това е защото не прекарваме време със вас, нали?- попита, сядайки до мен и хващайки ръката ми.

-Не е само това. Искам да сме заедно цялото семейство. Да се смеем, дори да се караме с Алекс, но да сме заедно. Без други хора, които да са около нас.