Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 58 🌟

Макс:

Няколко часа по-късно.

Изабел седеше на леглото, ядейки. Майка и влезе в стаята, усмихвайки се.

-Макс, майка ти дойде. Ако искаш отиди и хапни нещо, аз ще остана с нея.

-Добре.- усмихнах и се, излизайки от стаята.

С мама и татко и бащата на Изабел отидохме до ресторанта не много далеч от болницата. Обядвахме и се върнахме обратно в болницата. С мама влязохме в стаята при Изабел.

Изабел бе провесила краката си от леглото, а майка и седеше пред нея.

-Здравейте!- поздрави мама, усмихвайки се.

-Хей.- Изабел се усмихна, изправяйки се с помощта на майка си.

-Нека позная, опитваш се от 10 минути да станеш?- засмях се, хващайки ръката ѝ. Майка ѝ я пусна, отивайки при моята.

-Не точно. Сестрата казала на мама, че не било хубаво да стоя на едно място повече от 24 часа.- засмя се, правейки няколко крачки из стаята, подпирайки се на ръката ми.

-Не така бавно, принцесо. Не съм те чукал от три месеца до такава степен че да не можеш да ходиш. Така, че по-бързо.- Прошепнах в ухото ѝ. Бузите ѝ придобиха светло розов цвят, което ме накара да се усмихна самодоволно.

-Млъкни.- изсъска.- Мога и сама.- дръпна ръката си от ръката ми за да я освободи, но без успех.

-Не бързай толкова.- сплетох пръстите си с нейните.

Направи няколко крачки, спирайки пред малките 'креватчета', в които спяха малките сладури.

-Искаш ли помощ?- мама се приближи до нея, избутвайки ме.

-Не.- усмихна ѝ се, скръствайки ръце пред гърдите си.

-Брат ти и Лидия не могат да се оправят във вас сами.- засмя се, сядайки с Изабел на леглото.

-Представям си Алекс. Бяга наляво и надясно, псувайки и ядосвайки се.- Изабел се засмя, поставяйки главата си на рамото на мама.

-Не точно ама беше нещо такова.- засмя се.

-Искам вкъщи...- измрънка.

-Не ти го препоръчвам. Честно да ти кажа брат ти е ужасен и ако имах такъв брат до сега да съм го изхвърлила през прозореца на улицата.- засмя се, подпирайки главата си върху нейната.