🌟 Глава 34 🌟

524 21 18
                                        

След седмица...

Изабел:

Както обикновенно се събудих от слънчевите лъчи, влизащи през прозореца ми. Вече оздравях. Било е някаква настинка която ме държа цяла седмица в леглото. Мама и татко още не са се върнали и само Лидия и Алекс са вкъщи. Взех си телефона и влязох в чата с Макс. Часът беше 10:30

Чат:

Той: Добро утро, принцесо! Надявам се да не съм те събудил.

Аз: Спокойно. Сега станах.

Той: Е, какво ти се прави днес?

Аз: Не знам. Знам само, че не ми се седи вкъщи.

Той: Да излезем?

Аз: Къде?

Той: Не знам. Намерих едно място на плажа. Искаш ли да ти го покажа?

Аз: Защо не. Наще ги няма и само Алекс и Лидия са тук, така че кога и къде?

Той: След 10 минути съм пред вас.

Аз: Ама аз съм бавен човек. Все още лежа в леглото.

Той: Добре. Половин час.

Аз: Ако дойдеш и ме завариш само с прословутата ми тениска, нищо недей да казваш. 😂

Той: Не обещавам какво мога да направя ако те видя така. 😆

Аз: Млъкни. 😠

Той: Добре, слънце. Ще се видим след половин час.

Аз: Спри да ми измисляш нови прякори.

Той: Не се сърди, моля.

Аз: Все тая. Ще се видим после. ❤

Той: 😍😍😍

Оставих телефона на шкафчето до леглото ми и станах от леглото. Влязох в банята и извърших сутрешните си процедури. Излязох и си облякох бяла тениска с надпис 'Mermeids Are Real' и сини дънки.

Сресах и оставих косата си пусната. Взех телефона си и слязох по стълбите. Влязох в кухнята където бяха за пореден път Алекс и Лидия, но този път само седяха.

-Добро утро!- поздравих.

-Хей!- казаха двамата едновременно.- Млъкни.- продължаваха.

-Какво се е случило?

-Ще ставам баща!- изтърси Алекс.

-Какво?!- извиках.

Влюбена в най-добрия ми приятелМесто, где живут истории. Откройте их для себя