Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 12 🌟

Изабел:

-Хайде, Изабел и Макс побързайте.- извика класната.

-Идваме.- завъртях очи и набързо стигнахме до нея.

-Добре вече всички сте тук.- започна тя.- Нека да ви припомня плана за следващите 10 дни в града на любовта- Париж.- изкара някаква тетрадка от чантата си и зпочна да чете.-
1 ден: Почивка. Може да седите в стаите или да отидете до басейна.
2 ден: Ще посетим лувара. След това някой има рожден ден и ще го празнуваме.
3 ден: Пак почивка. Може да правите всичко което 1 ден.
4 ден: Посещение на Айфелувата кула.
5 ден: Имаме почивка. Близо до хотела има горичка. Може да се разходите в нея.
6 ден: Пак ще си почивате.
7 ден: Ако искате ще посетим някоя катедрала.
8 и 9 ден: Ще ходим по магазините. За втория ден не е сигурно за магазини, зависи много от това, което вие решите.
10 ден: Ще си почиваме отново. Позволявам ви да правите каквото искате, но без алкохол и подобни.
На следващия ден ще тръгваме. Чака ни повече от 16 часа път до България. Сега отивайте да вечеряме и ще има лагерен огън край басейна.

-Добре. А утре ще можем ли да бъдем в басейна?

-Да казах, че ви позволявам.

-Бела.- настигнах я, подтичвайки зад нея.- Хайде всички на една маса.После ще намерим другите и ще ходим на лагерния огън.

-Хайде.- каза Макс като се съгласи вместо нея. След него и Бела и Даниел казаха, че са съгласни. Отидохме и седнахме. Вечеряхме и аз реших да се кача горе. За малко да се изгубя. Отидох и щом влязох в стаята седнах на дивана и си извадих телефона. Разгледах социалните мрежи. Взех тонколоната и слязох отново долу.

-Бела, Макс ето ви и вас.

- За какво се качи горе?

-За това.- казах и им посочих тонколоната.

-О музика.

-Да.

-Кога ще ходим?

-Не знам. Другите още са в ресторанта.

-А класната?

-Тя отиде преди малко навън.

-Да идем при нея?- попитах.

-Добре.- Бела вдигна рамене. Вървеше напред, говорейки нещо с Даниел. Засмях се на разликата във височината им и това как тя се опитваше да му говори тихо в ухото, но не можеше да го стигне и той вървеше приведен.

-Хей, деца какво правите тук?- класната се изправи, обръщайки се към нас с усмивка.

-Дойдохме да ви помогнем.- Бела се усмихна

-Аз не.- каза Макс. Засмях се.

-Да то за теб е ясно.- казах през смях.

-Да, да добре.

-Нося тонколона. Ако искаме можем да пуснем музика. И разбира се ако не възразявате.

-Не няма проблем.

Взех телефона на Макс от джоба му без да усети и написах в телефона си паролата за интернета. Подадох го към Бела, а тя сви веждите си въпросително. Взе го и кимна.

-Изабел, случайно...- започна, но после погледна към телефона си в ръцете на Бела.

-Да, секунда и ти го връщам.- засмя се. Подаде телефона си на класната и ѝ каза нещо преди да върне този на Макс.

Класната ѝ върна телефона, посочвайки нещо в телефона ѝ. Бела кимна, взимайки го от ръцете ѝ.

Макс я дръпна настрани и ѝ каза нещо. Тя се засмя. Посочи към хотела. Свих веждите си, приближавайки се към тях.

-Само недей да ѝ казваш, моля те.- чух я да казва, а Макс кимна.

-На кого?- попитах, а Бела се стресна.

-Нищо, спокойно.- Макс се усмихна, хващайки ръката ми. Прошепна нещо в ухото ми, но не го чух и просто се засмях неловко.

15 минути по-късно седях в скута на Макс, който беше обвил ръце около мен.
Усмихнах се гледайки в екрана на телефона си и оправяйки косата си. Бела го дръпна, а аз се намръщих.

-Ставаш и танцуваш, лайфа вече е мой.- усмихна се. Дръпна близкия стол, сядайки. Започна да отговаря на някакви въпроси, засмивайки се на моменти. Изправих се, подавайки ръката си към него.

_____________________________________

3 часа по-късно всеки се беше разотишъл на някъде, а тези, които бяха останали, някой бяха седнали на земята, а други на столовете. Бела се беше отдалечила и можех да я видя как седи до Ева, друга наша приятелка, но не бяхме много близки. Държеше червена чаша и можех да се закълна че в нея има алкохол въпреки забраната от класната.

-Да се качваме?- попита Макс.

-Добре.- усмихнах се.

-Ще дойдеш в моята стая. Даниел щял да спи при Бела.

-Хм...- промърморих.

-Не знам, може.- замая се.- Само ела да си взема ключ.

Макс се засмя отново, поставяйки ръката си на рамо. Казаха си нещо с Даниел, който се засмя и му подаде ключа за стаята.

-Ти гониш- пипнах го и побягнах. Макс сви веждите си към мен.- Чу ме.- усмихнах се, обръщайки се с лице към него и бягайки назад.

Следва продължение...