Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 46 🌟

Изабел:

Вечеряхме и сега седим на дивана в хола.

-Изабел, нахрани ли Лиса?- извика мама, носейки храната за кучето.

-Тя къде е?

-Идва.- обърнах се назад, виждайки малкото кученце да слиза по стълбите.

-Ела.- потупах мястото на дивана, така че да се качи.- Ей на мама маймуна.- придърпах го да остане в скута ми, взимайки от храната която мама носеше.

-От кога имате куче?- попита Натали, карайки ме да погледна към нея.

-2 седмици.- отговори татко.- Подарък и е от нас и родителите на Макс.

-Но да кажа честно не ни трябва куче.- допълни Алекс.- Защото постоянно седи в нейната стая.

-Седи в моята стая защото си е мое.- изплезих му се, продължавайки да си играя с кученцето в скута ми.

___________На сутринта___________

Събудих се от досадния звук на алармата ми, но не станах. Размърдах се в леглото, притискайки възглавницата към ушите си.

-Изабел, стани и си изключи алармата, защото влизам.- извика някой от другата страна на вратата, карайки ме да се завъртя отново.

-Остави ме да спя. Нека си звъни.- извиках.

-Макс е тук.

-Е и? Ако иска да влезе. Не ми пречи.- извиках, спирайки досадното звънящо нещо.

-Имаш 20 минути до началото на часовете.

-Притрябвали са ми. Първия не ми пука мога да спя колкото искам.- извиках. Чу се отварянето на вратата и след това затварянето и.

-Ставай.

-Не.

-Стани.

-Казах не.

-А аз казах стани.

-По дяволите Алекс, излез от шибаната стая и ме остави на мира.

-Ама аз не съм Алекс. Защо ми викаш?- отворих очите си, преминавайки срещу светлината.

-О ъм... Съжалявам, Макс. Не исках да ти викам. Помислих, че е Алекс.

-Стани.

-Оф... ставам.- махнах завивката от себе си, ставайки до седнало положение на леглото, търкайки очите си.

-Преоблечи се и слез да закусиш, защото има шанс да закъснеем.

-Първи час какво имаме?