Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 60 🌟

Неутрална гледна точка.

Родителите на Изабел и Макс тъкмо влизаха в болницата. Макс и Изабел седяха в стаята, Изабел сресвайки косата си, а Макс гледайки я с усмивка на лице.

Майката на Изабел почука на вратата, след което я отвори. Насочиха погледите си към нея след което се спогледаха.

-Имаш ли нужда от помощ?- попита майката на момичето.

-Не, мамо. Но все пак благодаря.- усмихна се към нея, прибирайки четката си за коса в чантата, поставена на леглото.

______________________________________

-В много болници включително и нашата...- започна докторката, усмихвайки се.- ...новороденото трябва да се предаде на най-младия член на семейството, но тъй като най-малки тук са родителите, затова отиваме на най-възрастните. Ан, предполагам сте вие?

-О, не, не сме.- майката на Изабел се усмихна, посочвайки с глава към родителите на Макс.

Докторката се приближи към мястото на което бяха поставени Сам и Миа. Взе ги и ги подаде в ръцете на родителите на Макс. Сам се размърда в ръцете на майка му, започвайки да плаче, което накара всички да се засмеят.

Изабел се приближи към нея, взимайки го от ръцете ѝ, полюшвайки го наляво, надясно докато не спре да плаче.

-Аз когато ви казах, че тя ще е добра майка, вие къде бяхте? Ето че бях права.- Вяра се усмихна, скръствайки ръце пред гърдите си.

-Никога не сме се съмнявали в уменията ти да предсказваш.- бащата на Изабел се усмихна, поставяйки ръка на рамото на дъщеря си.

-Последни документи за взимане от кабинета ми и сте свободни да си ходите.

-Искам да си взема довиждане с един човек, ако може разбира се.- Изабел се включи.

-Разбира се, върви.- Макс взе малкото човече от ръцете ѝ.

______________________________________

След като си взеха довиждане, се качиха в колите, с които бяха дошли. Изабел бе седнала на задната седалка, гледайки нещо през прозореца, преди да усети ръката на майка си, която я накара да поклати глава и да се разсее от взирането си.

-Нещо не е наред?- попита, стискайки леко кракът на дъщеря си.

-Всичко е наред.- усмихна се, поглеждайки към огледалото за задно виждане, срещайки погледа на баща си.- Наистина.