Влюбена в най-добрия ми приятел

Епилог

Макс:

-Тате, кажи на Сам.- завъртях очите си за пореден път днес.

-Нищо не съм направил.- извика отново, този път Сам.

-Напротив. Правиш всичко нарочно.- стъпките и на двамата отекваха в къщата. Секунда по-късно и двамата стояха пред мен.

-Не, не. Ти се дразниш първа.

-Спрете и ми обяснете какво става.- изгасих телевизора за да мога да ги изслушам както трябва.

-Ще обясня на мама.- Миа се извъртя и щеше да излезе от стаята, но хванах ръката ѝ.

-Мама е в болницата с Ванеса. Не знам кога ще се върне, така че бъди така добра и ми обясни.

-Ти няма да разбереш.- да, инат като майка си. Пък и тези хормони не ѝ се отразяват никак добре.

-Тогава чакай майка си.

-Кога може би ще се върне?

-След час или два.

-Добре, аз излизам.

-Къде, с кого и кога ще се върнеш?

-Ъм.. някъде, с приятели, след няколко часа.

-Добре.- въздъхнах. 15 годишна дъщеря, която нито казва къде ходи, нито с кого е опасно нещо. Майка ѝ се оправя с нея, но аз на глава не мога да излаза.- Сам, ти ще ми обясниш ли?

-Тя си прави каквото иска и не съм и виновен за нищо. Просто тя си знае нейната и не можеш да я траеш.- седна на дивана, взимайки дистанционното.

-Прилича на майка ви. Така че, няма да се разбереш с нея лесно.- въздъхнах.

-Знаеш ли къде отиде в момента?

-Някъде с приятели?

-Някъде с гадже.

-Тя и гадже?- засмях се.

-Тя и гадже.- потвърди.

-Майка ти знае, нали?

-Мама знае всичко. Като най-добри приятелки са.

-Надявам се да знае. Не искам да им се меся в глупостите, накрая аз излазам виновен.

______________________________________

Ванеса беше в стаята си и спеше, а Сам беше в неговата стая. С Изабел стояхме и гледахме телевизия когато вратата се отвори с гръм и трясък. Изабел сви веждите си към мен и насочи погледа си към вратата на хола. Миа мина набързо покрай вратата и влезе в стаята си, затръшвайки вратата.

Свих веждите си към Изабел и се изправих от дивана. Минах покрай Изабел и излязох през вратата. Почуках на вратата на стаята им със Сам, но Сам ми отвори. Отидох в стаята на Ванеса, но и в нея беше само спящото дете. Стигнах до стаята ни с Изабел, в която казахме, че всяко дете може да влиза щом иска да е само. Натиснах дръжката, но беше заключено.

-Миа.

-Махни се, татко.

-Моля те.

-Казах, махни се.- извика отново.

-Изабел.- извиках.- Дъщеря ни не иска да говори с мен.

-Остави я. Ще я видя след малко.

Завъртях очи. Върнах се обратно в хола и седнах на дивана, взимайки дистанционното. Изабел стана и отиде в кухнята. След това мина по коридора и отиде в стаята ни. Чу се гласа ѝ, който умолява Миа да отвори, а след това и завъртането на ключа.

Умееха да се разберат. В моменти като този просто трябва да ги оставиш да си приложат магиите, буквално.

10 минути по-късно Изабел и Миа минаха покрай хола и влязоха в кухнята. Изправих се и застанах на вратата на кухнята. Изабел беше застанала пред дъщеря ни, триейки очите ѝ. Усмихнах се и влязох. Изабел насочи погледа си към мен след което го върна към Миа.

-А ще кажете ли на мен какво става?

Миа поклати отрицателно глава, а Изабел се засмя.

-Няма смисъл за такива неща, ясно ли е?

-Да, мамо, разбрах.

-Върви си в стаята и умната.

-Сам няма да ми позволи да направя нищо така че не се тревожи.- засмя се, изправяйки се от стола. Мина покрай мен, отивайки към стаята си.

-Сега какво е станало?

-Кучки и хормони.

-Има ли си гадже?

-Ъм... Не точно, но може да се каже.

-Няма да питам.

-По-добре недей.- засмя се сядайки на стола.

-Хайде да спим. Утре си на работа. Аз също. Стана късно.

-Хайде.- слезе от стола, хващайки ръката ми.

Минахме по коридора и влязохме в стаята ни. Затворих вратата, светвайки лампата. Изабел се преоблече и легна на леглото. Съблякох дрехите си, оставяйки ги на стола. Легнах до нея, придърпвайки я към себе си.

-Знаеш, че си те обичам, нали?- целунах челото ѝ.

-Аз теб повече.- надигна се, допирайки устните си до моите.- Благодаря ти за всичко.

-За теб винаги, принцесо...