Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 48 🌟

Изабел:

Допреписах домашното и написах новото. Или по точно Макс ми писа домашното докато аз го слушах какво обяснява и кимах с глава, но в същото време нищо не разбирах.

-В колко часа Даниел ни вика в къщата си?- попитах.

-В 18:30.

-А сега е?

-16:56.- отговори, поглеждайки телефона си.

-Аз отивам да ям. После ще се преоблека.

-После ще дойдеш с мен до вкъщи?

-Добрем.

-Тогава ставай.- подкани ме с ръце.

Засмях се и станах. Слязохме в кухнята и ядохме от направените от мама спагети. След това се качихме в стаята ми.

Облякох чифт дънки и светло розова тениска с три емотикона на маймуна: 🙈🙉🙈 и надпис под тях: 'OH STOP IT. YOU ARE MAKEING ME BLUSH.' Сресах косата си, оставяйки я пусната. Обух маратонките си, след което излязохме от стаята ми.

______________________________________

След сигурно половин час  най-накрая бяхме в къщата на Макс.

Седнах на дивана, докато той се качи горе за да се преоблече.

-Изабел, пред телевизора трябва да има лист и химикал. Напиши на листа, че отивам в къщата на Даниел.- извика от горния етаж.

-Добре.- станах, взимайки листа и химикала и написвайки това, което ми каза.- Готово. Оставям го на масата.

-Добре, ей сега идвам.

______________________________________

-Къде по дяволите си? Чакаме да ни отвориш вече от 5 минути.- развиках се на Даниел по телефона.

-Идвам. Бела трябва да е вкъщи.

-Не, не е. Щом не ни е отворила.

-Добре де, не се ядосвай. Ще и звънна ей сега.- затвори телефона.

-Бела трябва да бъде тук, а той е някъде.

-Дано скоро да отвори.- въздъхна.

-Хей, хей.- поздрави Бела, отваряйки вратата.

-Здрасти.- прегърнах я.

-Къде е Даниел?- попита Макс.

-Излезе. Ще се върне до 10 минути. Влизайте.

Влязохме и седнахме на столовете в кухнята, докато чакахме Даниел.

-Ние ли подранихме или той реши да излезе в последния момент?