Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 28 🌟

След седмица...

Макс:

Наистина не си вярвам, че ще мога да оправя нещата. Как се очаква, че ще ги оправя. Та тя не иска да говори с мен, а вече става седмица както не съм я виждал или съм говорил с нея. През цялата седмица се опитвах да и звънна, но или ми затваря или не ми вдига. Бела и Даниел също и звъняха, но не вдига. Решен съм да говоря с нея. Точно днес. Точно сега. Станах от леглото ми и влязох в банята. Може да е 9:30 сутринта и тя да спи, но ще отида в тях. Облякох си дънки и тениска и слязох долу.

-Добро утро!- поздравих, влизайки в кухнята.

-Добро да е!- каза татко.

-Реши ли какво ще правиш?- попита мама.

-Ще оправя нещата, някак си.- казах и седнах на стола.

-Късмет. Ние сме на работа. После да кажеш как е минало.

-Мхм. Кога излизате?

-Сега.

-Добре, чао.- казах и те напуснаха къщата.

______________________________________

Закусих и излязох от нас. Тръгнах към къщата ѝ. След 10 минути бях пред вратата и звъннах на звънеца, надявайки се някой друг да отвори вратата, а не тя.

-Здравейте!- каза Изабел, търкайки очите си.- Изчезвай.- каза след като ме видя и трясна вратата, но не успя да я затвори, защото си сложих крака.

-Само ме изслушай.

-Няма какво да слушам. Чао.

-Стига си се инатила. Ще приключиш 15 годишно приятелство заради някаква кучка, която иска да спи с някого?- След като го чу отвори вратата и ми направи знак да вляза. Седнахме на дивана в хола.

-Не искам да развалям никакво приятелството, ама Ева вече прекалява.

-Съгласен съм.

-За какво изобщо беше във вас?

-Каза ми да съм и помогнал да и станеш приятелка отново. Аз отказах и започнах да и задавам въпроси и явно за да млъкна ме целуна.

-Тази.... Нищо друго?

-Нищо. Съжалявам, не трябваше да идва въобще вкъщи.

-И аз съжалявам, не трябваше да подслушвам и въобще да идвам когато не ми вдигна. И най-вече не трябваше да се ядосвам и да викам.

-Оставила си на гнева да вземе доброто от теб.- свих рамене.

-Е, да ама съжалявам.